Зоран Джинджич бе първият демократично избран премиер на Сърбия. Това се случи на 21 януари 2001 година след демократичните промени през 2000 година и идването на власт на Демократичната опозоция на Сърбия (ДОС).
В началото на мандата си той тръгва из страната и организира срещи с хората, на които говори за проблемите на Сърбия. Но не с празни приказки, а директно излага проблемите в манталитета на сърбите. Казва им, че трябва да работят, и че ако не се трудят достатъчно, и не са усърдни в работата, не могат да очакват да са част от Европа. Че в онзи момент Сърбия има исторически шанс за влизане в Европа. Мотивира хората да оправят малките неща в своя живот, в своята къща, на своето работно място. Да работят ЗА Сърбия, а не против друга държава или нация. Убеждава ги, че човешкият ресурс е най-важният ресурс за една държава, защото има държави с много нефт и газ, но с бедни хора, и държави без природни ресурси, но с богати хора. Джинджич обяснява на хората, че престъпление извършено в съседния двор пак е престъпление в тяхната държава и не трябва да си затварят очите.
Той бе убит пред сградата на сръбското правителство на 12 март 2003 година. По време на специализирана полицейската акция две седмици по-късно на 25 март бе арестуван убиецът на премиера бившият заместник-командир на Частта за специални операции Звездан Йованович, както и повечето членове на Земунския и други кланове в страната. Убийците на Джинджич бяха осъдени на 40 години затвор.
Убийството на Джинджич потресе сърбите и прекърши ентусиазма на едно цяло поколение, което вярваше, че със свалянето на Слободан Милошевич страната ще се върне бързо в цивилизования свят.
Зоран Джинджич е посетил Босилеград през далечната 1993 година. По дани на тогавашния председателя на Демократичната партия в Босилеград Миле Миленов, Джинджич е бил в официално посещение в Босилеград, като председател на опозиционната партия. В посещението си той държи реч в препълнената зала за срещи на втория етаж на Културния център, въпреки репресията от страна на режима на Слободан Милошевич. Времената са били тежки и рядко някой е говорил за промени, но все пак Босилеград тогава е бил буден град с тройно повече жители отколкото има днес, подчерта Миленов.
По време на краткото управление на правителството с начело на Джинджич в Босилеград многократно са идвали високопоставени лица и министри като например проф.др. Гашо Гнежевич – министър на образованието, Горан Свиланович – министър на външните работи, Душан Михалович – министър на вътрешните работи, Борис Тадич – министър на телекомуникациите и др.
Източник: zorandjindjic.org
ММ ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
