Чийшийските традиции за Сурва бяха представени в Болград

Чийшийските традиции „Сурва“ бяха представени в Болград, в навечерието на Васильовден. В по-голямата част от българските села в Бесарабия традиционните български празници се отбелязват по стар стил.

По инициатива и със съдействието на Областния център за българска култура в Болград на 12 януари бе представена чийшийската етнографска женска група „Седеф“ при Городненския историко-краеведски музей. Събитието премина в Центъра на културата и отдиха към Болградския градски съвет.

„Празничното фолклорно представяне на талантливите носителки на живия български фолклор в Бесарабия предизвика голям интерес. Една от целите в дейността на центъра ни е да показваме и представяме изворите на нашите традиции. Женската етнографска група „Седеф“ с ръководител Анна Константинова ни накара да надникнем в една по-особена атмосфера на народния живот от по-старо време – обредите и обредното изкуство, които в голяма степен са живи и днес“, сподели пред рубриката БГ Свят на БТА Галина Иванова, директор на Българския център в Болград.

Тя също така допълни, че представянето на „Седеф“ е било разделено на две части. „В първата част ръководителката им Анна Константинова разказа за всяка жена от групата и на какво е майсторка – бродиране, плетене, предене, готвене и т. н. Тя също така представи носиите, с които са облечени жените. Беше демонстрирано и сурвакането от най-малката участничка Тая Константинова“, подчерта Иванова.

Петнадесет българки – на възраст над 50 години, както и осемдесетгодишни, показаха чийшийските български традиции на седянка, подготовката за Сурва, както и самия празник, изпълниха тематични български народни песни. Всичко това е част от тяхното ежедневие, което пазят и досега в българското село Чийший (Городнее), Болградски район.

„Нашата етнографска група „Седеф“ съществува от няколко години. Всички ние спазваме живите традиции, както е било едно време. В Болград показахме как в Чийший се подготвяме за Сурва. Един от главните атрибути на масата е баницата с късмети. Какво означават късметите в баница: бяла монета – щастие,  жълта монета – пари, лозова пръчка – лозята, сламка – нивата, черешова пръчка с пъпки – овцете и т. н. Ето така и досега използваме тези елементи на Сурва. Също така главна е масата и питката с кръст, която символизира дълъг живот, производството в селото, плодородието„, разказва  специално за БГ Свят на БТА Анна Константинова.

Вечерта на 13 януари всяко семейство в селото очаква хлопкарите. „Рано сутрин посрещаме сурвакарите  с техните благословии ги даряваме със сладкиши и парички. Именниците ги даряват с кърпи и ризи“, каза още ръководителката на „Седеф“.