На 29 октомври се навършиха точно 180 години от освещаването на Болградския катедрален храм – духовното средище на бесарабските българи. За миналото, настоящето и бъдещето на този великолепен български храм в Украйна разговаряхме в студиото на „Вяра и общество“ с две бесарабски българки – Райна Манджукова и Жана Суслина.
Наричат я „Перлата на Бесарабия“. Тукашните хора с гордост разказват, че между Кишинев и Одеса друга такава църква няма. Строена е от техните прадеди дошли в безлюдните степи на днешна Украйна преди повече от 200 години. Принудени са да напуснат родните си места в България, която по това време е част от Османската империя.
На това място в началото на 19. век била издигната дървена църквица. В нея през май 1820 година българските преселници в Бесарабия чуват императорския указ, който им дава привилегии като колонисти – права каквито крепостните селяни в Руската империя нямали. В чест на това събитие представителите на всички български селища решили на мястото на бедната църква да се съгради великолепен храм, който да напомня за постигнатата свобода. Така започва историята на катедралната църква в Болград.
Как бесарабските българи възстановиха 180-годишния катедрален храм на Болград, който беше опожарен през 2012 г.? Каква помощ оказаха и българите от различни части на света? Какво място има този храм в живота на днешните ни сънародници в Бесарабия? А защо Украинската православна църква към Московската патриаршия забрави заслугите на техните предци, които са издигнали най-великолепния храм на Бесарабия със свои средства, докато все още са живеели в землянки и схлупени къщурки?
Източник: www.bnt.bg
Издвој новости на српском
