С научната конференция „Бесарабия – център на българското национално-освободително движение“ отбелязаха двоен празник в българската библиотека „Христо Ботев“ в Кишинев. Научното събитие е посветено на Освобождението на България от османско иго и на 29 годишнината от откриването на първата българска библиотека в Кишинев, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2372389
Приветствени думи и поздравителни адреси по повод забележителните дати, пред учени и гости на конференцията отправиха българският посланик Евгени Стойчев и директорката на библиотеката Анжела Олареску.
„В продължение на много години служителите на библиотеката работят в полза на сънародниците ни, като информират и популяризират български теми в областта на историята, културата, фолклора, литературата и езика. Нашите услуги са многофункционални и универсални за всички категории хора. Успехът ни зависи и от ползотворното сътрудничество с нашите партньори, които ни помагат в организирането на много тематични събития – Академия на науките на Молдова, мрежата от образователни институции, Асоциацията на българите в Молдова и България и Научното Дружество на Българистите, с чието сътрудничество е организирана и тази конференция“, каза Олареску.
В докладите на учените бяха разгледани проблеми на участието на бесарабските българи в освобождението на България. „Ние, обаче, решихме да се задълбочим в общоизвестните теми, например научихме, че доброволецът от Твърдица Милан Папуров е участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора и е награден с два медала от България. Този факт до сега за нас беше неизвестен, както и още много други“, разкрива темата на конференцията модераторът, доктор на историческите науки Иван Думиника.
Бесарабските българи имат важна роля в реализацията на националния идеал на българския народ като цяло не само на бойното поле, но и в хуманитарен план, казва историкът.
„В бесарабските градове и села се събират хранителни запаси за Дунавската армия. На 12 април 1877 г. в Кишинев на Скаково поле тържествено е прочетен Манифестът, с който Русия обявява война на Османската империя. Оттук опълченците тръгват да освобождават майка България. Започнали своят боен път в Бесарабия, опълченците се отличават в сраженията при Шипка, Шейново, Стара Загора, по-късно стават основа на армията на младата българска държава. Участието на бесарабското население в руско-турската Освободителна война се изразява и в оказване на помощта на болните и ранените военни. В Бесарабия се събират парични суми, за да се откриват лазарети, да се построяват къщи за инвалиди, за осакатените във войната. Всичко това говори за едно народно единство, което с порива си е допринесло за освобождението на България“, резюмира Иван Думиника.
В конференцията взеха участие докторът на историческите науки Николай Червенков (България), академикът и доктор на историческите науки, професор към Харковския
национален университет „В. Каразин“ Михаил Станчев (Украйна), докторът на историческите науки Иван Думиника (Молдова), докторът по история, доцент в Тараклийския държавен университет „Г. Цамблак“ Елена Рацеева (Молдова).
снимки: библиотека Христо Ботев
Издвој новости на српском
