На 11 март 2023г. в Босилеград кацна президента на Сърбия Александър Вучич. Безпрецедентни мерки за сигурност. Позната гледка от тоталитарните времена – хеликоптерът бавно и гръмко се спуска от небето, всички са вдигнали глави и чакат Той да дойде. Задачата на раята е да служи за декор, да ръкопляска зад оградата, да покаже колко е покорна и кротка. Местните управници правят чупки в кръста, лигавите им физиономии се разтапят докато четат още по-лигавите си поздравителни слова. Толкова лигави, че дори и Той в един момент с ехидна усмивка си протрива лицето. Но е доволен. Властта на господаря винаги се крепи на покорството на поданиците.
В навечерието на посещението група Босилеградски граждани се готвят да му връчат протестно писмо за актуалната ситуация в общината. Други готвят транспаранти с които да изразят болката и мъката си. Дебнат момента да се оплачат от кмета и никой не предполага, че Той е дошъл не да го накаже, а да го подкрепи в изпълнението на пъкления план който продължава над един век. Горките, хората все още вярват, че всичко е въпрос на демокрация и че ако се оплачат, ще бъдат чути и нещата ще тръгнат по правилния път. Че ако се помолят на божеството, то ще ги чуе и ще се смили. А всъщност, божеството се интересува само от властта над техните души и тела и какво още може да вземе от тях.
Не, органите на реда не допускат нищо друго освен ръкопляскане. Димитър Димитров е предупреден, а после, за по-сигурно, е задържан в полицията да не би някак си да отиде с транспарантите за ограбената пенсия и да развали настроението на президента и на кмета които са се разтопили от щастие пред народната любов. На Даниела Михайлович и на нейната придружителка протестното писмо е отнето още из пътя. И пак за по-сигурно е задържана по втори път през деня в полицията.
Защото писмото е опасно:
„Ние, гражданите на община Босилеград, изправени пред пълна икономическа, демографска, хуманитарна и екологична катастрофа в средата в която живеем, лишени от правото си на свободни и демократични избори да постигнем необходимите промени с цел икономическо, културно и демократично развитие, решителни в намерението си да приспособим средата която наследихме от предците за нормален живот и да я оставим в наследство на бъдещите поколения, протестираме и се обръщаме към най-висшите държавни институции за да можем съгласно Конституцията и законите на Република Сърбия да консолидираме положението в общината и да осъществим своите човешки и граждански права които принадлежат на всички свободни хора на планетата…”
Не, вие нямате човешки и граждански права, вие нямате право да избирате и сами да уреждате средата в която живеете. Каква Конституция и какви закони!? Ние мислим и решаваме вместо вас. Вашата задача е само да слушате и да ръкопляскате, останалото е наша грижа!
Задържат ги, докато унижението не приключи и хеликоптерът не изчезне зад планините и раята се разотиде. После ги пускат от полицията, но не ги изпускат от поглед. Те са опасни. Един възрастен човек на 77 години и една майка на седеммесечно бебе!? Никой не бива да разваля настроението на вожда.
Владетелят е разпоредил, че неговите поданици могат само да слушат и да му вярват докато той обещава инвестиции, работни места, околовръстни пътища, митници (но не към България, към Македония)!
Сръбските медии някак си с половин уста и между другото съобщават, че целта на тази масирана кампания е подготвяне на терена за нова политическа партия „Народно движение за държавата”. Представете си, това движение го прави лидера на политическата партия която има всичката власт в държавата!? Колко още власт му трябва за да ни подчини напълно всичките, да не говорим, да не пишем, да не мислим нищо друго освен това, с което той денонощно ни залива от екраните? Раята, строена в редици, кротко чака новите си членски карти и новите бюлетини на изборите.
Утре е 12 март. Навършват две десетилетия откакто на входа на Правителството на Сърбия, посред бял ден бе застрелян премиерът на Сърбия Зоран Джинджич. Това беше изстрел в сърцето на демокрацията и проевропейската ориентация на Сърбия. Хабермас отстъпи мястото си на Джугашвили. Птиците напуснаха родните си гнезда и на ята излетяха навън. Нито една не се завърна под родната си стряха.
Иван Николов
Издвој новости на српском
