Бог ни е създал с „духовни нужди“, в това число с желанието да разберем смисъла на живота. (Матей 5:3)
От векове наред всеки човек рано или късно достига до екзистенциалния въпрос „Какъв е смисълът на живота?“. Всеки достига до своя отговор – едни живеят заради други хора, други заради децата си, трети заради определена кауза, четвърти поради стремежът да достигнат някакви върхове, пети – за да отмъстят на някого истински, шести – да се отдадат за колкото си може повече време на ядене, пиене и сладострастие, седми – нямат представа защо, но просто си се спускат по течението без съпротива и посока, осми – за да се преборят и да постигнат национална, регионална или лична кауза, девети – за да трупат слава, пари и богатства и т.н.
Двата полюса са безкрайно отдалечени. Фридрих Ницше казва, че „онзи, който има ЗАЩО да живее, може да се задоволи с почти всяко КАК“.
Непознатият откъм чисто човешката си страна поет Пеньо Пенев пък написва като апотеоз на своето отчаяние гениалното:
„Не търся нищо, с никакви пътеки,
не диря през страдането брод
към слънцето угаснало навеки,
към скъпата БЕЗМИСЛИЦА – живот!“
Някъде между двете крайности е разположено „обяснението“ на християните, които знаят, че животът им не е даден напразно и че основната му цел е човек да се бори да спаси своята собствена душа и да поощрява и другите да го правят, защото тялото е временно, а духът – вечен.
Какъвто и смисъл да има животът, той трябва да ни мотивира да бъдем по-стойностни, по-добри, да не спираме да се развиваме, но и да бъдем справедливи. Да се стремим към израстване в кариерата, към финансова задоволеност, но и да не изоставяме душата си когато го правим на всяка цена. Да отстояваш истината, да пазиш честта и достойнството си не са глезотии, а начин да имаш своя собствена пътека към нормалността. Без значение дали околните са част от нея.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
