Проф. Александър Ганчев: Одеса заема важно място в подготовката на Освобождението на България през Възраждането

„На 2 февруари през 1854 г. по инициатива на Николай Христофорович Палаузов е създадено Одеското българско настоятелство. Палаузов остава негов ръководител до смъртта си през 1899 г. От 1868 до 1898 г. настоятелството се намира на улица „Генерал Ватутин“ №17“, каза пред БТА Александър Ганчев, професор, доктор на историческите науки в Одеския държавен университет за интелектуални технологии и комуникации, съпредседател на Одеското научно дружество на българистите.

Професор Ганчев допълни, че според проекта Настоятелството е замислено като легитимен орган, представляващ българите пред руските власти по време на Руско-турската война от 1853-1856 г., организиращ доброволчески отряди и участващ в бъдещото устройство на освободеното отечество. В края на войната обаче руската политика свежда дейността на Настоятелството до нивото на културна, образователна и меценатска дейност.

Както сподели Александър Ганчев, един от адресите на Одеското българско настоятелство се намира на ул. „Нежинска“ 42 в украинския черноморски град. „Собственик на къщата е адвокат В. Рашеев. Той също е бил начело на благотворителната институция – Одеско-българско настоятелство. Разпуснато е през февруари 1917 г. с указ на император Николай II поради участието на България във войната срещу Русия“,  поясни историкът.

„Най-високи позиции в социалната йерархия на Одеса през XIX век заема Николай Христофорович Палаузов, който не само получава титлата дворянин, но и изпълнява задълженията на кмет на Одеса. Съгласно списанието на почетните граждани на Одеса между 1854 и 1897 г. с почетното звание са удостоени 304 жители на Одеса. Към тях се причисляват и българите Иван Степанович Сомлев, Пьотър Степанович Сомлев, Николай Степанович Палаузов, Стефан Дмитриевич Тошкович, Николай Христофорович Палаузов и много други одески търговци“, разказа проф. Ганчев.