ПРОВАЛЪТ НА ЕЛИТИТЕ

Вековната и наситена с много различни събития световна история доскоро ни показваше, че отначало явните, а впоследствие – предимно скритите елити, направляват развитието на значимите процеси. В по-стари времена огромната част от обикновените хора бяха слуги или понякога дори собственост на елитите. Последните разполагаха с тях докрай – с живота им дори ако преценят, че това се налага. Отношенията се базираха на овчата (овчедушна) приказка, че „ни трябва някой, дето ще ни стриже, но поне ще ни пази от вълците“. Знайно е, че овцата в крайна сметка бива изядена от овчаря, а не от вълците, но това примирение е дълбоко вкоренено и в едновремешните безправни хора. С поставянето на човека в центъра на световните процеси, която тенденция учените отбелязват като „хуманизъм“, постепенно започва изместване на центъра. Махалото днес достигна до съвсем другата крайност – всякакви диващини да се кичат с удобното „права на човека“, но това е съвсем отделна тема.

Със създаването на тайните общества и придобиването на огромни (незаконно придобити в повечето случаи) богатства поражда необходимостта те да бъдат опазени на всяка цена и трансформирани във власт. В навлизащата епоха на кървави революции мнозина личности от елита губят всичко, понякога – дори и главите си. Тогава елитите осъзнаха, че е някак си дразнещо да демонстрират и размахват пред очите на едва преживяващото мнозинство своите пари и власт и решиха да ги направят скрити, тайни. Целта беше двойна – хем да се съхрани положението, в което те са богатите, хем в същото време да се осъществява невидим за хората контрол върху властта и вземането на важни управленски решения. Негласната договорка между елитите и обикновените граждани включваше като разменна монета спокойствието на богатите срещу постепенно подобряване положението на по-бедните и увеличаване на т.нар. „средна класа“ в нормалните държави. Комунистическите, които решиха, че необразованите, бедните и яростните притежатели на пушки могат да управляват единствено понеже са носители на изброените характеристики, отдавна съсипаха собствените си държави.

След втората световна война човечеството уж беше си научило урока, че не трябва едни да унижават други, а заедно да живеем по-добре. По-богатите ще отделят повече, по-бедните – по-малко, но във всички случаи трябва да присъства елементът на справедливост. Иначе сделката губи смисъл за по-заинтересованата и по-многобройната част от населението. Постепенно обаче, благодарение на достиженията на глобализацията, новият световен ред се промени отново. Намиращите се в по-неизгодна позиция съвсем забравиха да поддържат баланса, започнаха да се задоволяват само с материалната страна на нещата и оставиха въпросите за властта и упражняването й почти изцяло в ръцете на елитите. Те пък от своя страна все по-безскрупулно злоупотребяват с нея, което е предпоставка за нови глобални спречквания.

В момента управлява самозабравил се елит, който практически не отговаря за своите действия. Не задруго, а понеже дотолкова корумпира средата, че няма кой да го попита. Но пак от историята знаем, че липсата на опозиция развращава. И в крайна сметка тези, които уж са без алтернатива, отведнъж се оказват в неизгодна ситуация. Днес живеем в самодоволни общества, които все по-лесно преглъщат тиранията на управниците без да задават въпроси, а съпротивляващите се стават обект на присмех от страна на примирилите се. Примери безброй – от Русия до Турция, от София до Босилеград и от Унгария до Китай. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата някой от изброените примери може да отпадне от този срамен списък, но това би било резултат на редица външни обстоятелства, а не на масово вътрешно осъзнаване или активност.

Елитите управляват света зле. Понеже са съвсем спокойни, че всичко е под контрол дотолкова, че да контролират дори и радикалните „опозиционери“. Само че това е измамно. Защото всяка договорка – явна или скрита – има две страни, между които тя е сключена. И в крайна сметка точно както човек не може само с един крак – трябват му два – така е и при обществения договор. Лицемерието на осъждането на едни тоталитарни идеологии (национал-социализъм и фашизъм) и недоосъждането на други (комунизъм) например е точно такъв тип бомба със закъснител. Ако дори и сега, при войната, която Путин започна срещу суверенна Украйна, глобалните елити не се стреснат и не позволят на обществата да извървят докрай този път, нищо добро не чака нито тях, нито света.