Предаване на БНТ представя Ньойския диктат като нещо не толкова лошо

Една особено чувствителна за българското общество тема бе поднесена по възможно най-скандалния, безвкусен и манипулативен начин, посочват от Граждански комитет „Западни покрайнини“

По повод предаването на БНТ в „История БГ“, излъчено на 18 ноември 2019 г. и посветено на 100 години от Ньойския договор, от Граждански комитет „Западни покрайнини“ разпространиха протестен текст, подписан от проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев, в който се казва:

„По повод 100-годишнината от подписването на Ньойския диктат в Париж, Гражданския комитет „Западни покрайнини“ се обърна към всички обществени фактори в България и българските общности извън страната за отбелязване тази годишнина чрез изява на народния протест срещу една неправда и престъпление, основано на обвинения срещу България в геноцид и Хагските конвенции за водене на война, легитимирани с мащабни и системни фалшификации.

Голяма част от българската общественост все още проявява изключително остро чувство за справедливост и макар 100 години от погрома над България в Ньой, симпатизира на идеята за осъждането на това престъпление срещу страната ни. Така, както правят всички достойни и горди нации – евреите по повод Холокоста, Арменците – по повод Арменския геноцид, Гърците – по повод опожаряването на Смирна.

Бежанците, потомците и дейците на Западнопокрайнското движение, които са от учредителите на тези протести, и до сега отбелязваме със забележително постоянство и последователност тази дата като израз на протест срещу фактическото унищожение на Българското население в Западните покрайнини, което от 120 000 души, днес е по-малко от 20 000 души според преброяването от 2011 г. в Република Сърбия.

Нашето движение със своите публични изяви от 2016 г. се е обръщало към българското общество и институции за формиране на съвременна и конструктивна оценка и позиция на България по проблема свързан с подписването на Ньойския диктат и неговите особено жестоки хуманитарни поражения спрямо бежанците и изконно българското население в Западните покрайнини, което е подложено на недопустима асимилация, демографско прочистване и екологически геноцид в XXI век –  време, когато Европа и европейските ценности отдавна и напълно са отхвърлили модела и доктрината на Версайската система като жестока и нехуманна.

Отговорът на тези призиви Българската национална телевизия ги представи на 18 ноември 2019 г. в предаването „История БГ“. Концепцията, съдържанието и позициите на участващите и водещия в предаването, използвайки статута на Българската национална телевизия като национална публична медия, направиха един неуспешен и дълбоко неверен, лишен от всякаква социално-културна принципност и равнище, включително и съобразно научните закони за обективност, достоверност, доказателственост, коректност в представянето, обсъждането и отношението по исторически процеси и събития.

Конструкцията на предаването, представената информация, структурата на разглежданите въпроси, доказателствения и документален материал, както и прокарваните позиции на участниците и водещия в предаването, безусловно оставят разбирането за субективно, некомпетентно, несистемно и лишено от актуалност разглеждане на проблема за Ньойския диктат.

Подборът на въпросите и начина на тяхното задаване, ясното очертаване на доминантни схващания и „лидери“ в дискусията чрез средствата на медийните технологии и режисура, осъществени по един напълно неприемлив и неадекватен начин за публиката, включително и в противоречие с исторически утвърдените и отдавна доказани в морално и духовно отношение позиции на българския народ, е всъщност една провокация, която вместо да окаже манипулативно въздействие върху българската общественост и особено да получи признание от специалистите, експертите по политически и дипломатически въпроси, всъщност предизвика едно недопустимо опозоряване на Българската национална телевизия.

Ние оставяме без коментар външнополитическото значение на това предаване, което несъмнено е инструмент за послание. Най-напред към българската общност в Западните покрайнини – единствената българска запазена организирана общност, която по чудо не е асимилирана и унищожена вследствие действията на този диктат.

Ние оставяме без коментар омерзителното влияние и въздействие, което има този материал върху българската общност в света. Но не можем да подминем значението му в международно политическо отношение, с което БНТ и осъществената концепция на предаването нанася като поражение за престижа и достойнството ни като доблестно общество.

Посланията на това предаване са порочни.

Отрича се диктаторския характер на договора, като се счита за нормална международна процедура. По никакъв начин не бе споменато, че всъщност, в Ньой срещу България е осъществен съдебен процес по обвинения за геноцид в Сърбия и нарушения на Хагските конвенции за водене на война и поради тази причина няма никакви преговори, които да са предмет на договаряне.

Не бе коментирано, че България е подложена на система от обвинения, основани на системни фалшификации, подготвени от сръбския генерален щаб на армията и  сръбското правителство чрез фабрикуването на т.н. международни анкетни комисии.

Манипулативно се представя положението на България в началото на Първата световна война като държава, която е оставена свободно да избира своята политика, като се скрива съзнателно жестоките шантажи и изнудвания страната ни да влезне на страната на Антантата,  от страна на Русия и Франция, както и Английските преговори по въпроса.

Подигравателно се представят обявените принципи на Удроу Уилсън като утопия. А в действителност не бе споменато, че разрешаването на европейските противоречия и създаването на съвременния Европейски съюз представлява пряко прилагане на тези принципи. Нито един от принципите не бе цитиран, за да се запознае обществото с истината и позицията на САЩ.

Участниците и водещия не представиха агресивните искания за разграбване на България от страна на Сърбия по мемоара на сръбското правителство,  връчен на конференцията.

В предаването, при показването на картата на окупираните и анексирани територии на България, не бяха посочени Босилеградско, Трънско, Царибродско, Кулско. По никакъв начин не бе обсъден въпроса за Западните покрайнини като хуманитарен проблем на едно население и неговата съдба вследствие на окупацията.

Половинчатите и манипулативно изказвани полуистини и полуфакти по редица въпроси, включително и за т.н разделение на Българите от западната граница, явно изказваха страха на участниците в изясняване на причините за това насилствено разделение на българския народ.

Участниците в дискусията обсъждаха въпроси за Международната организация на труда, за белогвардейци, за икономически възход на България, а много странно, не бе поставен въпроса за жестокото положение на българското население в Македония, Тракия и Западните покрайнини, което е подложено на нечувани унижения, изтезания, убийства.

Това премълчаване не е плод на незнание а на страх, на липса на национално съчувствие и солидарност, на проява на отвращаващо безразличие към съдбата на единствените жертви, които и до днес още страдат невинно от присъдата над България в Ньой.

Представянето на статистически данни за броя едър рогат добитък, който е реквизиран от България в полза на победителите – Гърция и Сърбия, и същевремнно да не се говори нищо за нещастниците, останали в окупираните земи или за мизерията на бежанците от Западните покрайнини и Македония в Осоговската планина през 1920-1921 г., които по доклад на представителя на Върховния комитет на бежанците д-р Владимир Руменов, живеят през зимата в колиби, направени от клони и черги, които вместо брашно мелят жълъди, за да нахранят децата си, е израз не само на непознаване  на проблема, но и белег на заслепено безчувствие, на позорно невежество.

Надменното, уверено и весело поведение на част от участниците и водещия в предаването при различни части от дискусията, включително и формирането на позиции, че Ньойския диктат не е „толкова несправедлив“, внимателното прокарване на необолшевишки и нихилистични тези за ролята на Александър Стамболийски като стожер на българщината са не само фалшиви и пошли, те са престъпни.

Възвеличаването на Александър Стамболийски се сгромолясва много лесно, ако участниците и водещите в предаването се придържаха към историческите истини и обективност. Така например, те трябваше не да говорят за неговия героизъм като пророк, за което е осъден, а да разкрият неговото ключово участие като народен представител в Деклозиеровата шпионска афера организирана от Франция, Англия и Русия за изкупуването на Българския зърнен резерв. Именно за това той е осъден да лежи в затвора – за национално предателство.

Участниците несъмнено знаят поведението на Стамболийски в Ньой описано в дневниците на Михаил Сарафов. Присъстващите в студиото „не знаят“, че парите намерени в Стамболийски са били около 4 милиона франка, които са отпуснати за подпомагане на бежанците и за поправяне на положението на Българите от Западните покрайнини.

И най-циничното в това предаване – представянето на Ньойския диктат като нещо не толкова лошо, използването на манипулативни сравнения с Германския диктат, дори достигането на тезата, че този диктат e изиграл дори положителна роля за България в някои отношения.

Всички тези обстоятелства показват опасния характер и съдържание на предаванията, които обективно имат манипулативно и деструктивно информативно и възпитателно въздействие сред обществото, което няма достатъчно системен достъп до автентична информация.

Предлагането на такъв тип програми е по-скоро практика, отколкото изключение и това естествено води до загубата на доверие и развитието на негативизъм към Българската национална телевизия, за която финансовия й фалит явно е продукт на нейния пълен концептуален, професионален, граждански и журналистически фалит.

В примера с предаването за една особено чувствителна за българското общество тема, поднесена по възможно най-скандалния, безвкусен, некомпетентен и манипулативен начин, БНТ затвърждава своя позор в българското общество. Това, че дори и по време на предаването, водещия спомена че „в момента една трета от нашите зрители ви мразят вече“ е само малката част от истината.

При такова обсъждане на тази фатална дата в нашата история щеше да бъде по-добре в студиото да беше поканен за участие сръбски историк, който да представи тяхната гледна точка по отношение историографията на Първата световна война, вместо тази роля да се изпълнява от наши историци.

Препоръчваме на участниците и организаторите на това предаване да вземат за пример  делото и съдбата на ирландския журналист Джеймс Баучер, осъзнал превратностите и несправедливостите в историческата съдба на България и отдал живота си в защита на българската кауза пред европейските страни и Америка. Баучер избира да умре в осакатена България на 30 декември 1920 г.“

Източник: www.desant.net