Подобряване на реализирането на трансграничните проекти между български и сръбски общини от двете страница на границата обсъдиха участници в четвъртата трансгранична конференция по проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, която се състоя в пресклуба на медията в Босилеград. Посочени бяха някои вече осъществени проекти с европейско финансиране, набелязани бяха и проблеми, свързани с написването на идейни предложения и кандидатстването.
Генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев приветства участниците в днешното събитие. Той акцентира върху желанието на България да работи за европейската интеграция на Сърбия. По думите му един от проблемите, който води до това да не се реализират проектите, е фактът, че се действа „малко кампанийно“. Ако има постоянен процес на изграждане на отношения между общините от двете страни на границата, ако се поддържа приятелство, то по-лесно ще се стигне до създаване на партньорство, което да доведе по естествен път до кандидатстване и получаване на одобрение от комисията, в която по равно са представители на България и на Сърбия, заяви Цанев. Общините трябва да не чакат да се обявят проекти, за да търсят качествени хора, които да напишат проектите, коментира още той.
Като кмет от българска община съм в комисията за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Там сме заедно с кмета на Монтана, отбеляза кметът на Община Дупница Първан Дангов. Предстои комисиите да бъдат конституирани сега, така че в мое лице може да имате представител, за да движим проекти, да се случват от двете страни на границата добри практики, за да може хората в граничните райони да не се чувстват втора ръка, каза кметът. От моя страна декларирам, че ще имате протегната ръка, увери той.
Освен за Interreg България-Сърбия, бихте могли европейски средства да търсите и през програмите „Еразъм“ и „LIFE“, каза Ирена Георгиева, директор на Областния информационен център (ОИЦ) в Перник. Тя призова представителите на Босилеград, Сурдулица, Враня и Цариброд да търсят възможности по тези програми и при нужда да се обърнат за съдействие към ОИЦ-Перник.
„Нека на тази среща да обединим усилията си, за да може да се раздвижат въпросите на българите в Сърбия, да могат да усвояват европейски средства“, призова Иван Искренов, началник отдел „Европейски проекти и програми“ в Община Перник.
Мисля, че не сме имали големи инфраструктурни проекти по трансгранично сътрудничество, каза общинският съветник от Босилеград Даниел Зарев. Той обърна внимание на желанието за реализиране на проект относно църквата в близкото село Извор. И увери, че общината е отворена към всякакви възможности за трансгранично сътрудничество.
Общините Кюстендил (България) и Сурдулица (Сърбия) развиват успешно партньорство, заяви Детелина Фускова, главен експерт „Планиране и подготовка на проекти“ в Община Кюстендил. За пример тя посочи реализирания съвместен проект за реновиране на парк „Езерата“ в Кюстендил, а в Сурдулица – на информационен център. Фускова открои на преден план необходимостта от добри контакти и партньорства, и приятелско сътрудничество.
Анкица Миленкович Жегарац от община Сурдулица отбеляза, че Сурдулица работи по трансгранични проекти с България още от 2007 г. Реализирахме главно проекти с община Трън и Радомир, каза Жегарац, като по един от тях е било направено обучение как се пишат и реализират проекти.
В момента сме задвижили инициатива за отваряне на временен контролно-пропускателен пункт на „Градина“, за да може нашите работещи да минават лесно и без задържане на митницата. Това се отнася и за студенти и ученици в София и Пловдив, както и за наши граждани, които имат имот от другата страна на границата, заяви Еленко Петров, представител на Община Цариброд. По думите му има над 1000 работници от сръбската община, които ежедневно пътуват към Софийска област. От изказването му стана известно, че идеята е този временен пункт да е само през лятото.
Сръбският град Враня е отворен за сътрудничество по трансгранични проекти и има потенциал за работа в различни сфери, каза днес Дарко Филипович, член на градския съвет на Враня. По думите му може да се развиват инфраструктурни проекти, такива в областта на спорта и туризма и др.
Всяка програма и проект трябва да бъдат насочени към запазването на човешкия потенциал, най-вече в общините като Босилеград. Може да има добри идеи и проекти, но ако това пряко не допринася за хората, значи целта е изпусната, коментира Ивайло Кашканов, съветник в Българското посолство в Белград.
По време на конференцията бе засегната и темата за европейския път на Сърбия. Евроскептичните настроения в Сърбия нарастват сериозно, смята Иван Николов, председател на Културно-информационния център (КИЦ) на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия. „Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля“, коментира той.
Източник: bta.bg