Обичаме те, Природо, но ще те предадем!

Днес се чества Световеният ден на реките.

Целта е да се насочи вниманието към опазването на реките, водата и живота в тях и около тях.

Да си припомним…

Възникналия сериозен проблем, с който се срещнаха жителите на босилеградската община през изминалите няколко години е минодобива и минивецовете.

Районът (въздух, почви и води), в който се намира община Босилеград е подложен на дългогодишно антропогенно замърсяване. Рудообогатителното предприятие е първостепенен техногенен фактор за измененията на ландшафтно-екологичната обстановка в Босилеградско.

Без никаква оценка за въздействието върху околната среда е открит пилотен проект за добив на изключително опасни метали – цинк и олово. Без изградено по всички европейски стандарти хвостохранилище се започна с добива на руда от мина Караманица и отпадните води, заедно с придружаващите ги реагенси се изливат в Караманичка река, която разнася вредните вещества по нейното течение.

Крайният резултат от процеса на извличане на метали като мед, олово, цинк, сребро, злато и др. от скалите, които ги съдържат представлява екологична катастрофа. Водите от реката се използват за питейни нужди и напояване на земеделски площи.

В тези села живеят хора, които са принудени да напояват земеделски култури с тази вода, защото друга нямат, техните животни пият от замърсената вода и така по хранителната веригата отровите попадат и при хората. Отново поставяме въпрос кое е по-ценно: печалбата от мината или природата и здравето на хората.

Въпреки това, информацията за степента на замърсяване с тежки метали и влиянието им върху екосистемите в изследвания район е неразбрана от страна на България и Сърбия.

Абсурдът, който се случва на територията на Босилеград е и изграждането на минивецове на планински потоци, което създава непоправими щети на цялата екосистема в тези райони.

Първоначалната добра идея за добив на зелена енергия с такива съоръжения се оказа катастрофа със мащабни размери.

Девствени планински рекички, с изключително богато биоразнообразие се превърнаха в сухи, безжизнени пясъчни корита.

Жадните за богатство инвеститори, погребаха една река от нейния извор до самото ѝ устие. На така наречената Бранковска река са изградени вече 3 минивеца и още 3 се строят.

Произведената от минивецовете енергия не може да бъде зелена, защото тя се получава за сметка на растителните и животинските видове, чиито местообитания биват унищожавани.

В заключение можем да кажем, че зелена или не, тази енергия в никакъв случай не може да плати загубата на реката, а само може да пълни банковите сметки на инвеститорите.

Изключително е важно да се проведе мониторинг с цел получаване на комплексна и систематизирана екологична информация, както и оценка на антропогенното въздействие върху околната среда.

Българската държава официално полага много грижи към малкото народ останал в Босилеград, но за съжаление всичко се свежда до срещи и разговори на високопоставени политици и дипломати. Реална подкрепа и помощ за този изстрадал народ на практика няма.

Високите етажи на власта са недостижими за обикновените хора,  лично засегнати от еко катастрофите.

Най-престижни награди и отличия си раздават едни на други лидерите на двете държави, а това че българското малцинство в Сърбия изчезва никой от тях не се е загрижил.

Високопоставени личности, задължени за нас като малцинство се занимават с оправдания кой е поканен, а кой не е, кой е добре дошъл, а кой не на тържествата, където се пие чиста вода и се яде био храна.

Кръгли маси и празни обещания, от които няма никакъв резултат.

Духът на природата е преживял какви ли не властелини, но днешните май няма да преживее.

ММ ГЛАС ПРЕСС