Най-ниска е безработицата сред завършилите медицина, а най-висока – в направлението социалните дейности

0
Снимка: БТА

Най-ниска безработица и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование има в сферите медицина, дентална медицина, фармация и военно дело. Най-висока е безработицата сред висшистите в направлението социални дейности. Завършилите туризъм пък имат най-слабо приложението. Това съобщи доц. Мария Фъртунова, директор на Дирекция „Висше образование“ в Министерството на образованието и науката, по време на дискусия за образованието и бизнеса в рамките на Тринадесетата световна среща на българските медии. Форумът се организира от БТА и АБМС в молдовската столица Кишинев.
По думите й има лек спад в процента на безработните след завършване на висше образование – за периода 2010-2014 г. е бил 3,7 на сто, а за 2015-2016 е 3,3 на сто. Фъртунова посочи, че в момента студентите в България са около 206 000, които се обучават в 51 висши училища. Броят на чуждестранните студенти е около 6 процента, като при преференциални условия у нас се обучават студенти от общностите ни извън граница, а трите най-големи групи от такива общности са от Украйна, Сърбия и Молдова. Тя добави, че България е заложила до 2020 г. 36 процента от населението между 30-34 години да бъде с висше образование.
Председателят на Съюза на ректорите в България и ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ проф. Любен Тотев заяви, че качеството на българското образование е добро, но остава проблемът с демографската криза. Като ректор, имащ отношение с бизнеса, и като ректор на единствения университет, който подготвя кадри за добивната промишленост, мога да заявя, че собствениците на компании от този сектор са много свързани с нашия университет. Ние сме направили нужното по отношение на връзката бизнес – образование, дори сме реагирали и сме направили необходимите промени в учебните ни програми, за да отговорим на тяхното търсене, заяви Тотев.
Според проф. Людмил Георгиев от Нов български университет бизнесът и университетите се движат с абсолютно различни скорости. Може да закупиш една машина и да веднага създадеш нов продукт, докато за нова специалност в университета са нужни минимум две години за въвеждането й, а дотогава този бизнес може да се е променил, коментира той. Георгиев смята, че разговорът не е само между бизнеса и университетите, а между бизнеса, министерствата на образованието, на икономиката и на труда и социалната политика и университетите. Според него има липса на координация.
Проф. Пламен Илиев, ректор на Икономическия университет във Варна, смята, че освен демографската криза, проблем пред университетите е отказът на българските власти от масовизацията на висшето образование. Споделям свиването на държавните поръчки, тъй като смятам, че не може да се финансират специалности, които не се търсят. Опитваме се да направим съвместни проекти с бизнеса, като вече работим с банка, даваща възможност на студентите да работят докато учат и после взимат на работа най-добрите. Преди пет години бизнесът беше дистанцират от университетите, тогава той не се интересуваше от развитието на кадри, защото смяташе, че ще ги има, сега отношенията ни са на друго ниво, именно поради липсата на човешки ресурси, добави той.
По думите на ректора на Русенския университет „Ангел Кънчев“ проф. Велизара Пенчева българските университети са изправени пред сериозна конкуренция не само в страната, а в глобален мащаб, като основно от страни от ЕС. Важно според нея е в университетите да се говори не само за преподаване, а и за учене, така че студентите да правят това, което искат да учат. По думите й в Русенския университет има добро взаимодействие между преподаватели, студенти и различни организации, което подпомага тяхната реализация. Мисля, че българските университети са силни и могат добре да се защитят в международен мащаб, смята тя.
Проф. Христо Белоев от Русенския университет, коментира, че в последните години бизнесът е въвлечен като един от участниците в обучението на студентите. Той обаче добави, че има практики бизнесът да възлага на университетите поръчки за изследвания, за които заплаща много добре, но това все още нашият бизнес не го прави.
Ректорът на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Христо Бонджолов сподели, че в неговото висше учебно заведение са привлечени аутсорсинг компании, които са модернизирали базата и са дали възможност на студентите да учат,което е част от мерките на университета за дофинансиране. Според него трябва да се усъвършенства нормативната база, като се позволява да се търси финансиране от бизнеса. Когато сме недофинансирани, ние се занимаваме с това да търсим средства, а не да изготвяме учебни програми. Трябва да ни се развържат ръцете сами да се дофинансираме, смята той.
Коментарите, че качеството на българското образование не е добро, ректорът на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов доц. Иван Марчевски определи като мантра, която постоянно се повтаря, но не е вярна. Системата на висшето образование намалява безработицата, посочи той и цитира данни, че при студентите тя е 3,7 процента, а на държавно ниво – над 5 процента. Проблемът с бизнеса не е, че той не поръчва какво иска, а че после не дава. Децата ни, след като завършат, отиват да работят в чужбина, а не тук, коментира Марчевски. Той отбеляза, че днешните младежи не са същите като отпреди 20 години. Вече не много от тях ще пожертват четири години за учене, искат да работят веднага, затова трябва да им дадем повече гъвкавост, добави той.
Проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректор на Медицинския университет във Варна също открои координацията между всички – институции, университети, организации, като много важен фактор. Тя повдигна темата за мобилност на преподаватели и студенти, както и за напускането от страната на медицински кадри. Според нея българското медицинско образование е на много конкурентно ниво, университетът е модерен и успяващ и пример за това е университетската телевизия – „MU-Vi.tv“.
Тринадесетата световна среща се осъществява с подкрепата на „Софарма“, „Хювефарма“, „Дънди Прешъс Металс“, „Аурубис България“.

Източник: БТА/Кишинев

Предишна статияTako je pevao Branimir Džoni Štulić (1)
Следваща статияМолдова – български медии – световна среща
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.