Между теманетата и прегръдките

0

Изминаха вече десетина дни от “историческото” посещение на президента Вучич в Босилеград, а още не ме напуска чувството на унижение и срам. Това ли сме ние, потомците на оня свободолюбив народ който отстояваше достойнството си с цената на живота?

Този ден нарочно напуснах Босилеград. Знаех какво предстои, нямаше как да направя нищо добро, а не исках отново да си причиня болката да ставам свидетел на унизителното зрелище – клоунада на робска покорност, нагласени овации и аплодисменти, животинско дране на гърлата, слагачество, теманета каквито и пред турците не сме правили, потни прегръдки и целувки и превантивни арести на ония които все още вярват, че нещо зависи от тях и че могат да демонстрират гражданска позиция и достойнство.

Вече имам и предварителен опит – 2018 и 2021г. бях канен по повод президентските срещи Радев – Вучич в Белград и Цариброд и имах лични наблюдения. И не ме канеха да изразявам мнение и да защитавам становища засягащи положението и живота на българите. Съвсем не.

Просто бяхме част от протокола. Напред се бутаха ония които и тогава говореха това за което предполагаха, че ще се хареса на президентите, президентите говореха това което другата страна искаше да чуе, домакинът строго пазеше кому да даде думата. Репортерите и камерманите услужливо приклякваха, гражданите ръкопляскаха, от покривите на околните сгради надничаха снайперисти, хеликоптерът се виеше над града с ужасна хлопотевица и на края следваха изобилни кьорсофри.

На другия ден животът си вървеше по утъпканите пътеки.

Паметните плочи с имената на жертвите от Босилеградския погром вместо да предупреждават поколенията събират прах в КИЦ-а, отровната вода от мината в Караманица се изпускаше в чистите планински рекички които криволичеха към Егея, камионите с концентрат от олово и цинк се стоваряха във фабриката в центъра на Босилеград, после отново се товареха в тирове и отиваха в неизвестна посока, отровният прах покриваше целия град, директорът на „Босил-метал” гонеше с камъни журналистите и екоактивистите покровителстван от прокуратурата, ВЕЦ-овете на президентския кум се строеха въпреки протестите на гражданите, биоразнообразието изчезваше, девствено чистата околна среда се превръщаше в крематорий, чуждите рудодобивни компании продължават да правят сондажи за злато и цветни метали на всяка нива, младите си търсят по-добри места за живот, а населението намаля с нови 24%. Само шепа еко-активисти, любители на природата загрижени за съдбата на планетата земя, идеалисти и мечтатели се опитват да защитава честта си и да играят на демокрация, на протестни писма, на протестни транспаранти, на европейски принципи и ценности притиснати от злобата на деня.

Десетина дни след посещението на магьосника с вълшебната пръчка който прави стотици работни места от раз, строи пътища, спортни зали, туризъм и каквото друго се сетиш, животът отново се връща в релсите.

Отново прашлясали и мръсни улици които са опасни дори и за жените които по милоста на кмета ги метат, отново множество диви сметища под път и над път, горящо сметище в Кремиково, строящи се ВЕЦ-ове, отровна вода от рудниците която се изпуска в реките, изселване на трудоспособни семейства, покъртителни случаи на хора оставени на доизживяване в околните села и десетки други проблеми които от десетилетия застрашават българската идентичност и екзистенцията на хората.

Успехът в политиката в Босилеград зависи от това колко по-низко можеш да се наведеш пред висшестоящия, а демокрацията и свободата на словото продължават да се смятат за едно от най-непотребните неща.

Това ли искаше да види и да подкрепи Вучич? Всеки нормален човек би се отвратил и засрамил от начина по който Захариев посрещна президента. Включително и самият президент. Захариев ни понизи всички нас, но и него. Това ли е съвременна Сърбия кандидат-членка на ЕС, в която кметът прави темане до земята пред президента и издава неприлични крясъци наподобяващи животински свят, но не и човешко общество, а полицията разчиства и прибира всеки който евентуално би протестирал против 22-годишното издевателство над собствения си народ?

Вече дни наред ни се смеят в цяла Сърбия. Всъщност сме за оплакване. Босилеград, това е последният конц-лагер в Европа и всеки който дойде отвън се стъписва и ужасява.

На фона на всеобщото националистическо пиянство и словоблудство, хората не разбират новото време и неговите знаци в Европа. Сърбия очевидно е много болно място щом Борел, Лайчак, Ескобар, Шолц, Макрон всяка седмица летят за Белград.

Босилеград няма как да е добре, щом Сърбия търси спасение в „променената геополитическа ситуация когато героят Путин ще победи омразния Запад”, а Русия и Сърбия ще си върнат териториите, славата и честа на Екатерина Велика и цар Душан. В това име се жертват цели поколения, градове, комуникации градени десетилетия и векове, световният мир и сигурността. Мъжете отиват да се биятна фронта, а жените и децата да оцелеят в изгнание.

Пред тази световна и човешка трагедия, налудничави свръхпатриоти обикалят около паметника на руският император Николай II в центъра на Белград и се молят по-скоро да настъпи сръбския свят.

Трай Марко, до зелена трева.

През това време младите, децата и внуците отчаяно търсят път към цивилизацията и бягат от лудостта и отчаянието които техните предците им завещаха в наследство.

А на Сърбия която разчита на политици като Владимир Захариев, предстои да сподели съдбата на Босилеград.

Иван Николов

Предишна статияПредседателят на Районния съвет в Тараклия посети Община Русе
Следваща статияСветовен Ден на поезията отбелязаха в Районната библиотека в Тараклия
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.