Министърът на външните работи на Северна Македония, Буяр Османи денес даде интервю за македонските интернет портали „Фронтлайн“ и „Цивил медиа“. Основният акцент в интервюто беше върху процеса на евроинтеграциите на страната и на процеса на конституционни промени, които предвиждат включването на българите в основния закон на Северна Македония.
Буяр Османи каза, че в отношенията между Северна Македония и България има две траектории. Едната била дебатът свързан с историята и идентичността, а другата въпросът за малцинствените и човешки права на българската общност в страната. Според него, въпреки че имало опит да се постави целия фокус в дискурса с България върху историческите и въпросите на идентичността, Северна Македония е успяла да направи изместване и да убеди Европейския съюз, че целият дискурс с България ще бъде погледнат през призмата на малцинствата и човешките права.
Министър Османи изтъкна, че точно предложените конституционни промени са били начина на Северна Македония, да излезе от спора с България за историята и идентичността, и да премести акцента върху правата на човека. Ако не бъдат направени конституционните промени, които били по македонска инициатива, тогава се оставяло място фокуса да се върне към предишните въпроси, a това не било в интерес на Северна Македония.
Буяр Османи е на мнение, че цялата съпротива срещу промените в конституцията в Северна Македония е против държавните и националните интереси на страната, особено на интересите на Македонците. Според него, опозицията в Северна Македония няма сериозни аргументи срещу конституционните промени, а единствената причина за нейната съпротива било в това, че опозицията всичко изчислявала през призмата на изборите.
Министър Османи каза, че опозицията не може да промени нищо в преговорната рамка на страната с ЕС, ако дойде на власт. Това било от факта, че преговорната рамка била приета от 27 страни членки и не може да бъде променяна. Той изтъкна, че преговорната рамка е компромис, който властите в Северна Македония са приели, защото смятат, че е в техен интерес. Езиковия въпрос в преговорната рамка бил определен като окончателно решен без допълнения, историческите въпроси не са били включени в частта от преговорната рамка, за която се подготвя писмен доклад от Европейската комисия, който се гласува в Европейския съвет, а в тази част са били включени само правата на малцинствата и човешките права.
Според Османи, с преговорната рамка било направено съзнателно изместване на центъра на тежестта на процеса в поле, където за македонската страна е удобно. Той подчерта, че Северна Македония била най-добра в правата на човека и най-добра в колективните права и македонските власти искале да играят на поле, където са най-добри, а не на поле, където нямало обективна оценка и където фактът, че Северна Македония не е член на ЕС, а България е член на Съюза, щял да бъде в ущърб на македонската страна.
Издвој новости на српском
