Миналата година Босилеград премина в знака на скандалите между „Босил-метал“, екологичните организации „Еко-Краище“, „Еко-био-правда“ и нападението с камъни от страна на директора Миодраг Вукайлович срещу ТВ-екип на БНТ.
Журналистическите сдружения в България, Сърбия и Балканите остро осъдиха нападението. Сръбската прокуратура още протака делото, вероятно с цел да го преквалифицира в по-безопасна за директора Вукайлович форма и то само като „насилническо поведение“!?
Както и да е, в резултат от всичко това, рудодобива на цветни метали в село Караманица, поне засега, спря. Мината „Грот“ в село Мусул продължава спокойно да си работи и повече от един век замърсява околната среда и водите.
Сега се задават нови черни облаци.
Още в началото на 2020 г. сръбските медии обявиха, че в района на село Горно Тлъмино, Канадската фирма Medgold risorsis била открила огромни залежи на злато – седем милиона тона руда с около 680 000 унции или 19,3 тона злато на стойност над един милиард долара. Съдържанието на златото в рудата било около 3 грама на тон. В един слой руда от около 40 метра имало невероятните 8,32 грама злато и 193 грама сребро на тон руда, при положение, че експлоатирането е печелившо дори и при един грам злато на тон руда.
Няма никакво съмнение, че и този авантюристичен проект е вследствие на „златната треска“ на лекомисленият кмет Владимир Захариев. Още през март 2019г. при посещението на канадската посланичка Кети Чаба и съответното посрещане със зелници и квасено мляко, той заяви пред медии: „За нас е от голямо значение факта, Босилеград да бъде прочут като голям индустриален център, не само в Сърбия, но и в чужбина. С посланикът на Канада разговаряхме за инвестициите на канадската компания, както и за отношението на община Босилеград към инвеститорите. Присъствието на подобни инвестиции ще има много положителен ефект върху икономиката на община Босилеград и цяла Сърбия“.
Босилеград наистина се прочу със замърсяването на околната среда и водите. Какъв ще е „положителния ефект върху икономиката на община Босилеград” и досега никой не обясни. За трансграничният ефект върху околната среда на границите на три държави, също никой нищо не спомена, но и той няма да е положителен.
Златодобива далеч не е най-печелившия бизнес в света, но е факт, че при него цианидите са основният химически реагент. Това е крайно опасна отрова и попадането й в почвата или във въздуха води до изключително тежки и необратими увреждания на околната среда и водите. Канадската компания “Medgold Resources” обяви, че в селата Долно Тлъмино и Бистър са планирани рударски съоръжения за производство на концентрирана руда за злато и сребро. Ако и това се случи, няма начин и българската страна да остане незасегната.
Но и това не е всичко.
На сайта на Министерството за рударство и енергетика на Република Сърбия през 2021 г. се появиха списъци и мапи на всички издадени разрешителни за провеждане на сондажни изследвания за цветни метали. Фирмите Mineral Resource Exploration doо, Golden Age Resource Idera и Mineral Resource Exploration, на територията на Босилеградска община са получили седем локации за изследване: Горна Ръжана, Барйе, Сурлица – Дукат, Любата, Църнощица, Долно Тлъмино и Ресен. Изследователските работи трябва да продължат до края на 2024г. Ако към тях добавим и залежите на фосфати, около 90% от територията на Босилеградска община отива на рудници.
Дори и да се ограничат само на изследователски дейности, сондажите сериозно застрашават околната среда. Ако пък започнат и рудодобивни дейности, от Босилеградско може да остане само изпепелена земя. Имайки предвид насипното състояние в което се намира днешна Сърбия и особено лекомислието на безконтролното и еднолично местно управление, от Босилеградската природа не само няма да остане нищо, но и ще я превърнат в екологична бомба за съседните общини и градове в Сърбия, България и Македония.
Че нещо наистина се задава, говори и факта, че изневиделица се появиха някакви външни лица, които на безценница изкупуват пустеещи имоти. Отделно от това, някогашната земеделска кооперация „Напредък“, която беше собственик на някогашните селски пасбища и гори и на изоставените имоти на нашите бежанци в България, вече е приватизирана и лесно може да бъде препродадена на международните рудодобивни компании.
За да се предотврати тази опасност, трябва сериозно и осъзнато гражданско движение и жестока съпротива на широк фронт. Изтощеното и малобройно население просто няма сили за такава битка. И тука се поставя същественият въпрос. Това ли беше целта на систематичното обезлюдване на района, за да могат нахлулите отвън лешояди, необезпокоявани от никого, да доразграбят това, което все още е останало от Босилеградско? При сегашното състояние на държавата и липсата на всякакви защитни механизми, безотговорна и корумпирана местна власт и изплашено и апатично население, те имат всички шансове да успеят.
Единствената надежда за Босилеградско е, българското екологично министерство внимателно да следи за всичко което става около границата и използвайки европейските механизми, на време да настоява за спиране на всички проекти, които биха могли да доведат до замърсяване на почвата, водите и въздуха в трансграничен контекст. В противен случай, девствената босилеградска природа скоро ще се превърне в лунен пейзаж, а ония които преживеят, ги очакват болести, беда и мизерия.
Иван Николов
Издвој новости на српском
