КИЦ „Босилеград“ отбелязва 25-годишен юбилей

0

На 2 октомври 2023г., навършват 25 години от откриването на Културно-информационния център в Босилеград. Тази знаменателна дата нямаше да бъде възможна без постоянството и силата на българския дух в Босилеград и без силната подкрепа на българските държавни институции, обществени организации, влиятелни личности, медии и културни дейци в България. Сред тях са несъмнено и гражданите на Босилеград.

КИЦ Босилеград отправя покана към всички босилеградчани да заповядат на  4 октомври, сряда, от 18,00 часа местно време в салона на КИЦ на малко тържество по този повод. „Нека заедно да отбележим четвърт век от общата ни борба за българската просвета и култура в Западните покрайнини, за историческата памет, за настоящето и за общото ни европейско бъдеще” каза преседателат на КИЦ Босилеград Иван Николов

Културно-информационния център в Босилеград – КИЦ „Босилеград“ официално бе открит на 2 октомври 1998 година като филиал на тогавашния КИЦ „Цариброд“. Въпреки че в тогавашната Съюзна Република Югославия се водеше гражданска война, България и Югославия бяха подписали двустранно споразумение, в което е било заложено и откриването КИЦ-овете в Цариброд и Босилеград.   Центровете имаха основната задача  да разпространяват и развиват българската култура и писменост, да работят за опазването на българското културно наследство в Босилеградско и Царибродско, да развиват туризма, спорта и да подобряват българо-сръбските отношения.                                                                                                            Преди 25 години на откриването в Цариброд и Босилеград имаше внушително българско държавно присъствие – представители на Народното събрание,  Външно министерство, Министерството на култура, Агенцията за българите в чужбина, ВМРО, Българска православна църква, Българска национална телевизия, журналисти от официалната преса, културни дейци и пр. От сръбска страна почти нямаше официално присъствие ако не броим многобройната полиция и цивилните агенти на Държавна сигурност. КИЦ-а в Босилегртад отвори врати и около него се обединиха тогавашните членове и симпатизанти на Демократичния съюз на българите в Югославия, част от малцинствените писатели, поети, художници, публицисти и хора с родолюбиви и демократични убеждения. В тогавашната напрегната политическа и военна обстановка, откриването на КИЦ-а си беше сериозно предизвикателство и дежурните юго-патриоти от български произход в Общинската организация на Социалистическата партия на Сърбия в Босилеград, Съюза на бойците, редакциите на „Братство“, „Радио Босилеград“, „Народне новине“, „Политика“, „Политика експрес“, „Борба“ и пр., започнаха да се упражняват в югославски и сръбски патриотизъм на гърба и за сметка на КИЦ-а. Общинската организация на Социалистическата партия в Босилеград издаваше съобщения, които редовно започваха със заклинания за вярност към Партията и Югославия и които „Братство“ и „Радио Босилеград“ яростно разпространяваха. Стигнаха дори и до предложение с което се искаше от прокуратурата да забрани дейността на КИЦ-а и да го закрие!

 

Белградският официоз „Политика“ по това време защитаваше следното становище: „Създаването на КИЦ-а е най-голямата българска провокация през последните 40 години. Със своите културни дейности КИЦ-а налага институционална рамка за легални политически действия от позициите на великобългарската политика и териториалните претенции спрямо Югославия“.

Историята бе решила друго. КИЦ „Босилеград“, успя да надживее Югославия и повечето тогавашни сръбски комунисти от български произход. Въпреки множеството критични моменти, каквито бяха забраняването на „Бюлетина“, забраняването на честването на гибелта на Левски през 2011 г. и „инвазията“ по този повод на три автобуса жандармерия с полицейски генерал от Белград, арестуването на тримата български лекари в помещенията на КИЦ-а, ежедневните провокации на ГПП „Рибарци” при организирането на културни събития, досъдебни и съдебни производства, постоянни клевети, интриги и опити за компрометиране на КИЦ-а и неговите активисти в Сърбия и в София. Подмолната война срещу „КИЦ Босилеград” така и не престана и до днес.

На 25 годишния си юбилей в биографията на КИЦ „Босилеград“ остават записани множество български културни събития по повод български национални празници, културни постижения, награди, признания, но и поражения.

Списанието „Бюлетин“, паметника на Левски в Босилеград, протести срещу отнемането на български коли, църквите „Св. Спас“ в Долна Любата и „Св. Иван Рилски“ в Паралово, спечелени и реализирани международни проекти, Меморандума на КИЦ Босилеград, Платформата за защита на правата на българското малцинство, около която се обединиха почти всички партии, сдружения и Националния съвет на българското малцинство, инициране на два дебата в Европейския парламент за положението на българското малцинство, успешни кандидат-студентски кампании, в които се даде възможност на над хиляда студенти към висшето образование по 103 ПМС, над хиляда деца от Босилеград почиваха на Черноморието за сметка на Народното събрание, на над три хиляди бе оказано съдействие за придобиване на българско гражданство, благодарение на което те се реализираха в България и Европа, почти целия автомобилен парк в Босилеград е с български номера, на над 200 души бе оказана безплатна, високо специализирана, а в някои случаи и животоспасяваща медицинска помощ на Военно-медицинска академия в София. Всичко това показва, че КИЦ Босилеград в продължение на 25 години, е бил на разположение на българите в босилеградска община.

Представителите на КИЦ Босилеград не се притесняваха да водят тешки спорове с най-отявените български врагове – проповедващите  консервативния великосръбски национализъм в лицето на феодалната местна власт, сръбските партии, които подменяха вота на българското малцинство, Сръбската православна църква, която канонизира историческите фалшификати за тнр. „Сурдулишки мъченици“, сатанизирайки българите и България, с историци и журналисти, които и до днес продължават с антибългарските си внушения.  

Заедно с Граждански комитет „Западни покрайнини“, спориха против сръбските историческите фалшификации относно Ньойския договор. Изследванията на български историци разобличиха позабравената история за Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г. 

Около каузата на българите в Западните покрайнини се обединиха не малко хора в България и всеки даде по нещо от себе си за нея. Но това не беше достатъчно. Процесите на обезлюдване и обезбългаряване, коварно насърчавани от официалната власт, сериозно застрашават българите в Западните покрайнини. Пред опустошените улици и села, неминуемо следват въпросите, сбъркахме ли нещо, какво можехме да направим още?

Да, всички заедно претърпяхме поражение и не успяхме да поемем собственото си управление и отговорност за настоящето и бъдещето на общината. Загубихме битката с посредствеността, страхът и невежеството на хората, които предпочетоха да си свиват, вместо гордо да си издигат главите.

Накъде отиваме и има ли надежда? В бурните и динамични събития в света и на Балканите предстоят тежки изпитания и опасности. Но има и надежда доколкото каузата на Западните покрайнини стане национална и европейска кауза на България и нейните европейски партньори. Европа има сериозен опит в решаването на  етнически проблеми на границите на държавите. Ако го използваме, ако се поучим от начина по който съседните държави Унгария и Хърватска се грижат за своите малцинства в Сърбия и ако това стане част от политиката на България към нас и към Сърбия тогава можем да оцелеем. 

На сръбско-българската граница и сега чакат едни 34 милиона евро по Програмата ИПА за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Идеален шанс за европеизация на района – изграждане на пътна инфраструктура, опазване на културно-историческото наследство, решаване на икономическите проблеми. Не е ли късно? Никога не е късно. Босилеградчани обичат родния си край. Пък и скоро може да им стане тесно в Европа под натиска на бежанците от Азия и Африка. И ако Босилеград един ден се европеизира, а границата стане прозрачна като границите на европейските държави, много от тях ще поискат да се завърнат по родните си места.

25 годишния юбилей на КИЦ-а не можаха да дочакат едни хора, които го подкрепяха, създаваха и дадоха всичко от себе си за да го има. Името и духът на нашият съратник Радко Стоянчов, поет, писател и общественик сякаш все още витае около КИЦ-а и ни предупреждава да не отстъпваме.

 

Гласпресс

 

Източник: КИЦ Босилеград

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.