Кирил Вълчев: БТА помага българите по света да бъдем общност

„БТА помага българите по света да бъдем общност“. Това заяви генералният директор на агенцията Кирил Вълчев по време на събора „На мегдана на другата България“, който се провежда в Копенхаген. Той определи агенцията като „мегдан“ за представянето на първата и на другата България и даде пример с новата рубрика “БГ СВЯТ” с новини от и за българите по света.

„Това е мрежа за знание за българските общности по света, предназначено за нас, българите в България, но и за познаване между самите българи, пръснати по цялата земя“, допълни Вълчев и подчерта, че БТА вече има пресклубове в градове със стари български общности като Босилеград, Тараклия, Скопие. Той сподели плановете на агенцията за откриване на такива и в Букурещ, Атина и Болград.

По думите му  БТА може да популяризира събития като днешните в Копенхаген, защото агенцията има договори с партньори в Европа – Ройтерс, Франс прес, ДПА, АНСА, БЕЛГА и още 8 балкански агенции. „Водим разговори за партньорство с още доста агенции, включително датската“, уточни генералният директор Кирил Вълчев. Фактът, че „На мегдана на другата България“ се провежда в Копенхаген го провокира да разкаже на гостите и участниците в събора три истории, които свързват България и Дания.

„Първата история е за датския писател Ханс Кристиян Андерсен, който посещава българските земи през 1841 година по време на своето европейско пътешествие и ги описва в пътеписа „Пътуване по Дунав“, част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен „Базар на поета“. Той е в България, а вижда Дания: “Утрото е толкова прекрасно! Каква зелена, ширнала се долина! Колко хубаво ухае сеното! Дали не сме в Дания? Погледни само, какъв венец от цветя! Виж, обрасли с трева хълмове и долмени като в Зеландия! Човешка ръка ги е сътворила! Всичко е толкова идилично, толкова датско – и все пак не сме в Дания! Зелената долина, където сеното излъчва своето ухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България!“ Андерсен вижда българските земи красиви (от “изключително живописна долина” до “прелестни плетове над червено-кафява пръст” край Тутракан, например), но в тази красота най-често вижда отново родината си, както вие пренасяте на този фестивал в Дания хубавото от България:

„Летни облаци ли са това, високо над хоризонта на България? Често съм виждал такива облаци над зелените поля на Дания. Това заснежени планини ли са? Така изглеждат Алпите, погледнати от столицата на Бавария. Но не, това е Балканът! Залязващото слънце позлатява белите заснежени върхове със своите лъчи. Прекрасна планинска земя, величието ти подтиква душата към всеотдайност!“ Но в българските земи Андерсен вижда и напускащи ги българи, които в средата на XIX век са направили това, което и вие: “Българският бряг обаче се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента.“

Втората “българо-датска” история е за принц Валдемар Датски, който за малко не станал български княз, респективно цар след обявяването на Независимостта на България. Както е известно, той е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна, женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона – все основания да е бил кандидат за българския трон още през 1879 г., а след абдикирането на княз Александър I Батенберг през 1886 г., на 29 октомври той е избран от Третото Велико народно събрание за български княз. Но бил принуден да се откаже и вместо него княз станал Фердинанд – дали под натиска на руския император Александър III или заради съпругата му принцеса Мария, която казала: „нищо не би могло да ме накара да отида там“ (в България).

Третата история е за двореца “Варна” в горите южно от датския град Орхус, който през 1908 г. датският архитект Егерт Ахен построил в неокласически стил за Датското национално изложение през 1909 г. в имението на барон Кристиян Герсдорф – генерал в руската армия по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., който се озовал за кратко и във Варна и Силистра. След като се завръща в Дания, той кръщава двете си мелници Варна и Силистра, а през 1913 г. в двореца “Варна” започва да провежда Варненско соаре с актьори, музиканти, оперни певци и поетични рецитали. Какво точно накарало датския барон да обича толкова българската Варна не е много ясно, но едно от правдоподобните обяснения е, че именно във Варна се влюбил в българско момиче – някоя тогавашна прекрасна Елена, както се нарича и куклата талисман на вашия фестивал“.

Според Кирил Вълчев тези три истории за взаимовръзки между България и Дания носят три извода за българите – че винаги трябва да носят родината в сърцето си като Андерсен, че трябва да се уповават на себе си и че винаги трябва да бъдат водени от любовта.