Калиопа-гиздосия

ГЛАС ПРЕСС ви представя цикъла „Калиопа-гиздосия“
от стихосбирката на Анета Иванова-РадкоСтоянчова
„Любов“ (2006г.), чието издаване предстои.
Творбата в осем части е своеобразна реминисценция
на поемата „Калиопа“ от големия български поет Пейо Яворов,
1.
Милият ми днес е с китка,
с чужда китка при чешмата
и усмивката му се извива
къмто стана на момата…
Милият ми днес от стомна –
чужда стомна – жад напива
и със поглед дяволито
чуждите коси момински
между пръстите навива…
Милият ми днес в прегръдка –
в чужда гръд глава присланя
и не чува, и не вижда как край него съска
витата змия. И обръч стяга…
2.
Аз бях тука, Огън Мило,
докато извиваше хорото
…бях се тихо скрила
в сянка на Дървото
Него Галех, Тебе Гледах,
докато пресѝтняш
стъпките игриви
…в тиха безутешност…
Аз не знаех – После Сѐтих,
че се тука крия,
за да се не сѐтиш,
докато игра – играеш,
че си ми Сайбия.
3.
При герана край момите
гиздав смях извиваш
и се кършат под лъчите му
момини снаги игриви
Тая с поглед те задява,
а оная с цвете перва
непослушните ти пръсти

Ти се смееш…разлюляваш
моминия свят изпъстрен
И по нощи окъснели
най-красивата ще любиш
И по двори зашумели
ще прехвърчат пеперуди
нощни – твоите целувки луди
Аз по Лунна дреха ще пристъпям
тихо, за да не досегна
шарения свят за тебе тръпен…
и при Извора ще седна…
4.
Ергенуваш и палуваш,
Мило, по земята
Блъскаш чука – огън палиш –
туй ти е съдбата
Аз те гледам през завеска
и гальовно, и любовно
масло вливам във искрата…
че любовно и гальовно – туй ми е душата
5.
Пишем, нижем ситни стъпки,
уловени на хорото –
ти – с момите на мегдана,
аз – на ручея в леглото
Че си Огън ти – огряваш
всичко живо във селото,
а Вода съм аз и нося
Себе. Та да няма жадни в Търкало̀то
6.
Лудо конче-шарколия –
твоята снага, Юначе,
вино, кипнало на воля –
буйна е кръвта ти. Плаче
тихо смѝлена душата
само нощем, щом у мене
дойдеш, па приседнеш, тъй че
от душата ми да гребнеш…
Аз обичам си душата
и затуй, че вечно може
да помилва в теб сълзата,

вместо да разделя с ножа
7.
Искрометни тайнства, Мило,
нося на земята
Който Чуе, който Види –
пълна е душата.
Ти за малко бе у мене –
много се засити,
че са тайни искрометни –
вечни само за ЧЕСТИТИ.
8.
Днес е огън – бреме:
днес съм се родила
Днес е огън – време:
в мен те нося, Мило
Ти ми жал – желаеш:
огнена зората, жадна в мен да встъпва
И ми вест – вещаеш:
теб да не откъсна
от душа рубинена
от сърце – имане
и по тебе вгледана
все да си остана
Ти къде си, Мило,
в таз градина пъстра,
дето е Животът ми…и
с цветя, заплетени в косите,
аз за теб съм?
…………………………………..
Ти къде си, Мило,
докато не спиш,
и с „ЕЛА”- от нежност в мене сторено,
не идеш във зори?
Колко да мълча?
Колко ще мълчиш?
Колко да боля?
Колко ще болиш?
Ти по мене ходиш
толкова години…
Аз души не взимам –
Себе Давам, Мило.