Великден важи за най-старият християнски празник. Винаги се празнува в неделя, но датата, на която се празнува се променя. Въпреки това, интересно е, че Великден никога не може да падне преди Благовещение (7 април ), както и след Гергьовден (6 май ).
В различните страни, този празник се празнува по различен начин. Белгийците, например, казват на децата си, че великденските яйца ги донасят звънци от Рим, и поради тази причина на Велика събота камбаните на църквите не звънят, защото са „отишли в Рим“. Норвежците и датчаните на Велика събота в джобовете носят парчета от безквасен хляб, увити в бял плат, за да ги ядат в полунощ, който обичай са поели от викингите, които са си носили вечнозелени плодове, като символ на живота. Българите и румънците на Велика събота на прозорците слагат брашно, сол, мая и шарени яйца, от които след това пекат хляб. Норвежците определено са нация с един от най-необичайните обичаи. В Норвегия на Великден решават убийства! На телевизионните програми излъчват детективски филми, списанията публикуват криминални истории, дори и на опаковките от мляко отпечатват истории за неразкрити убийства. В Северна Америка, от друга страна, най-известният обичай е лов на шарени яйца, които родителите крият, за да ги намерят децата вярвайки, че им ги е оставило Великденското зайче нощта преди Великден, заедно с други подаръци.
Въпреки различните обичаи, различни са и вариантите за поздравления по повод Великден .
С.Й. ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
