Има ли надежда да бъде върната паметната плоча?

По повод  Българското председателство на Съвета на ЕС, в Генералното консулство на Р. България в Ниш нa 30.01. се проведе „Ден на отворените врати“. Генералният консул на Р България г-н Сугарев освен, че запозна гостите и журналистите с приоритетите на българското предсдателство, организира и пресконференця на която представителите на различни медии имаха възможност да задават въпроси.

Гласпресс също присиства на събитието, като направи специално интервю с Генералния консул за новосъздалите се обстоятелства във връзка с арестуването на паметната плоча на 25 май, миналата година. ГЛАСПРЕСС обеща, че ще следи развитието около казуса с паметната плоча.

Предлагаме на нашите читатели пълното интервю с г-н Едвин Сугарев

Уважаеми г-н Сугарев, както Ви е добре известно, паметната плоча с имената на загиналите по време на погрома над Босилеград и околните села на 15 май 1917 г. беше „арестувана“ преди повече от осем месеца. Предприехте ли някакви издирвания по този въпрос и известно ли Ви е нещо повече за нейната съдба?

Както Ви е известно, паметната плоча беше показана на изложбата по повод стогодишнината от този погром и пред нея се преклони българският вицепрезидент г-жа Илиана Йотова по време на своето посещение в Босилеград. Още преди това в общината беше внесено искане за нейното поставяне, като на 24 май неправителствените организации, организирали възпоменанието на 15 май, поискаха среща с кмета по този повод. Тази среща беше отложена за следващия ден по искане на кмета Владимир Захариев, който за съжаление, както Ви е известно, е и председател на Националния съвет на българското национално малцинство. При това искане те са носели със себе си паметната плоча, и след неговия отказ са я оставили временно пред общината, до постамента на паметника на Васил Левски. Сутринта на 25 май полицията я е отнесла с комунална кола на общината – и оттогава никой не я е виждал. Известно е, че първоначално е държана в полицейския участък в Босилеград, а след това е преместена във Владичин хан.

Тъй като сред основните права на едно малцинство е и правото да знае и почита своята история, включително да почита паметта на невинно загиналите при определени исторически събития, реших, че имам всички основания да поставя публично въпроса за „арестуването“ на паметната плоча пред отговорните за това институции – и се обърнах към Драган Николич, основен обществен прокурор на Владичин хан, със запитване какви са основанията за този акт. След известно време в българското посолство в Белград беше получен отговор от г-н Николич, съпроводен с нота от Външно министерство на Р Сърбия.

От съдържанието на този отговор става ясно следното: на 24 май полицейският участък в Босилеград е изпратил доклад за оставянето на паметната плоча пред общината на Основната обществена прокуратура във Владичин хан, „като в приложението на доклада се съдържа и писмено сезиране от страна на Общинския съвет на Община Босилеград, с подписа на председателя на Община Босилеград Владимир Захариев, в което между другото е изказано мнението, че визираните постъпки на непознатите лица са в разрез със закона и че това е опит за злоупотреба със сградата на Общината, представлява и опит за нарушаване на нейната репутация.“ Освен това от писмото на г-н Николич става ясно също така, че „във връзка с това събитие, началникът на Общинската управа на Община Босилеград повдига обвинение срещу неизвестни лица в Полицейския участък в Босилеград“.

Тъй че ако на някой не му е станало ясно кой е поискал „арестуването“ на паметната плоча за жертвите от погрома над Босилеград на 15 май 1917 г., както и кой е повдигнал обвинение срещу „неизвестните лица“, осмелили се да я покажат публично, нека му стане ясно: Владимир Захариев, кмет на същия този град, опожарен преди сто години от четата на Коста Пекянац. И лице на същото това малцинство, дало по време на погрома 37 невинни жертви. Това впрочем се знаеше отдавна, но сега имаме и документални доказателства за неговата пряка намеса, целяща зачеркване на паметта за тогавашните зверства.

Как си обяснявате това негово поведение? Не е ли странно точно председателят на Националния съвет на малцинството да вижда в почитането на паметта за невинните жертви злоупотреба със сградата на общината и накърняване на нейната репутация?

Обяснявам си го с това, че г-н Захариев не работи за защита на интересите на етническите българи, а за нечии други интереси. Както като кмет не работи за добруването на своите съграждани, а за тяхното разгонване. Неотдавна и президентът Александър Вучич призна в едно интервю, че Босилеград е най-бързо топящата се община в Сърбия. Но изглежда има институции, които още следват инерцията на 90-те години на миналия век – и разглеждат България като потенциален враг, поради което се опитват да разпръснат и асимилират българското малцинство, обитаващо пограничните територии.

Случи се така, че аз и г-н Юлиан Китипов от посолството в Белград водихме преговорите с г-н Захариев за посещението на българския вицепрезидент г-жа Илиана Йотова на 15 май – стогодишнината от погрома над Босилеград. Няма да забравя остротата, с която той правеше всичко възможно, за да осуети това посещение. Не само че отказа да участва в каквото и да било, свързано с тази дата, но и заяви в прав текст, че не би могъл да гарантира за сигурността на българския вицепрезидент – защото срещу отбелязването на тази дата щели да бъдат много от жителите в този град – в който по неговите собствени 95% от населението са етнически българи. Беше призовал на помощ не друг, а владиката на Вранье Пахомий, дошъл уж „случайно“ в кабинета му. И това вероятно ще остане единствен прецедент в цялата история на отношенията между България и нейните малцинства: при посещение на български вицепрезидент за честване паметта на българските невинни жертви, един кмет на български град и председател на НС на българското малцинство да откаже да бъде домакин, да не се появи изобщо, да се свре в кабинета си, където журналистите от българските медии го завариха по анцуг!

И още нещо, което е важно: този господин е уникален още в едно отношение – той се появил по време на посещението на българския външен министър г-жа Захариева в Белград и започнал да я уверява, че няма нищо общо с арестуването на плочата, но иначе всичко било наред – и имало вече решение къде да бъде поставена. Представете си само това – да лъжеш в очите министъра на външните работи на държавата-майка, която полага не малко грижи за малцинството, което ти си избран да представляваш! Това вече наистина е върхът на наглостта.

Как при това положение смятате да работите с г-н Захариев, г-н Сугарев?

Не смятаме да работим с него. Той отдавна не се ползва с нашето доверие – и това беше публично заявено по време на посещението на вицепремиера Валери Симеонов в Цариброд. Нашите партньори в Босилеград са неправителствените организации – като КИЦ Босилеград, като сдружение ГЛАС, а също и всеки нормално мислещ българин, който не следва пошлия принцип на преклонената главица, дето остра сабя не я сече. Лошото е, че благодарение на г-н Захариев каузата на етническите българи липсва на многобройните форуми, на които се обсъждат и решават проблемите на малцинствата. Затова аз бих обърнал въпроса по следния начин: а как етническите българи в Сърбия смята да работят с г-н Захариев, след като знаят, че той не се ползва с доверие от страна на държавата майка? Тази година предстоят избори за Национален съвет на българското малцинство – и ми се струва, че е време да си помислят по този въпрос.

Има ли надежда да бъде върната паметната плоча и да бъде поставена в опожарения някога град?

Зависи колко интензивно и умно настоявате за това. Макар че докато в Босилеград управлява Владимир Захариев, ми се струва невъзможно това да се случи. Съгласно писмото на г-н Николич към момента все още се събира информация „дали поставянето на паметната плоча е извършено съгласно споменатото Решение на Общинския съвет“. Става дума за Решение на Общинския съвет № 06-168/2014, което определя реда за издигане или поставяне на паметници. Проблемът е, че в случая паметната плоча не е била трайно закрепена никъде, а просто е оставена пред общината, за да бъде показана на кмета при планираната среща на следващия ден. Освен всичко споменатото решение от 12.06.2014 г. е създадено с цел да блокира едно искане за издигане на паметни плочи на петима български офицери, убити от сръбската войска по време на междусъюзническата война през 1913 г. – въпреки че тогава са били военнопленници. По този повод надлежно е поискано разрешение от общината, което обаче не е дадено, като разправията за тях продължава две години; в крайна сметка гробовете на загиналите са възстановени без благословията на кмета и паметта им – почетена, в резултат на което г-н Захариев заявява, че всеки, който се опита „самостоятелно да направи нещо“, ще бъде предаден на полицията – и срещу основния участник при поставянето на паметните плочи г-н Димитър Димитров са заведени следствени дела, по които той получава призовки и до ден днешен.

За съжаление, това е метод и стил на действие, който много ясно говори за себе си – очевидно „предаването на полицията“ на всеки самостоятелно мислещ е траен рефлекс в съзнанието на г-н Захариев. Във връзка с това ще си позволя още един цитат от писмото на г-н Николич, който е достатъчно красноречив: „На 26.05.2017 година, Владимир Захариев, председател на Община Босилеград, сигнализира в Полицейския участък в Босилеград, че на бюста на Васил Левски е поставен плакат с надпис, който в превод на сръбски език се казва: „Председателю, отдадохте чест на нашите братя и сестри, убити преди 100 години – отново ги убихте. Срамно и унизително.“

Изглежда, важна част от функциите на г-н Захариев е да „сигнализира“ срещу своите сънародници в полицията и прокуратурата. Което наистина е „срамно и унизително“.

А.Д.ГЛАСПРЕСС