Има ли вероятност Молдова да се превърне в „утешителен трофей“ при изпълнението на руския „План Б“ в Украйна

Ако въпреки провала на своя „План А“ за блицкриг и „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна руският президент Владимир Путин сметне, че е спечелил от нахлуването в съседната страна под формата на териториални придобивки, политически отстъпки или други дивиденти, това може да го насърчи да опита същото и срещу други свои съседи,  предупреди тези дни американският в. „Вашингтон пост“.

По същото време властите в Приднестровието – малкият отцепил се от Молдова източен регион, отрекоха твърденията на Украйна от 2 април, че руски войски, базирани там, се групират, за да извършват провокации по протежение на границата с Украйна, съобщи Асошиейтед прес.

Според съобщение на генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, руски войски, които вече са в Приднестровието, се подготвят за „демонстриране на готовност за офанзива и, вероятно, за военни действия срещу Украйна“.

Бившият посланик на Молдова в Русия Анатол Църану е заявил за руския в. „Независимая газета“, че изявления в московския градски парламент за евентуална „денацификация“ на Молдова са разтревожили Кишинев и са засилили опасенията, че руски войски може да навлязат от украинската Одеска област в Приднестровието.

Според Църану, цитиран в края на март от „Независимая газета“, подобни руски изказвания може да отблъснат  от Москва не само Молдова, но и други постсъветски  държави. И докато днес само 20 процента от молдовците искат страната да влезе в НАТО, след такива изказвания броят им ще нарасне, смята Църану.

На 1 февруари руското министерство на отбраната съобщи, цитирано от Ройтерс, че руските сили  в Приднестровието са провели военни учения за отработване на тайни придвижвания и стрелба. Руският контингент е упражнявал стрелба по мишени, имитиращи настъпваща пехота и военна техника, отработвано е и заемане на стрелкови позиции.

През януари украинското военно разузнаване обвини руските служби за сигурност, че подготвят неуточнена „провокация“ срещу руските военни в отцепническия молдовски регион, което да позволи на Москва да отправи обвинения срещу Киев.

Руски миротворци бяха разположени в Приднестровието, след като сепаратисткият регион участва в кратка война с Молдова през 90-те години и се самообяви за независима държава. До този момент Приднестровието не е признато от никоя държава, включително и от Русия.

Западни разузнавателни източници смятат, че Русия може да се опита да извърши операции „под фалшив флаг“ в Молдова, за да създаде претекст, оправдаващ пълномащабна руска военна интервенция и повторение на събитията в Източна Украйна, писа на 7 март британският в. „Дейли телеграф“. Външният министър на Молдова Нику Попеску е цитиран от изданието, че „Молдова се готви за целия спектър от заплахи“ и добавя, че Кишинев „не би могъл да изключи нито един сценарий“, като се има предвид настоящата ситуация в Украйна.

Молдова обаче би била далеч по-лесна „плячка“. С население от 2,5 милиона души и армия от 3500 войници, тя не би могла да устои на руско нашествие като съседката си Украйна.

Ако руските войски продължат настъплението си в Югозападна Украйна, Москва може да откликне на искането на Приднестровието и да го признае за независима република, както стана с украинските региони Луганск и Донецк.

И в момента обаче, Молдова вече е напът да бъде дестабилизирана от големия приток на украински бежанци. Премиерката на Молдова Наталия Гаврилица  каза във вторник на дарителска конференция в Берлин, че в страната вече има 100 000 бежанци от Украйна и справянето с този приток е едно от най-големите предизвикателства за Молдова през последните три десетилетия.

В понеделник пресслужбата на молдовското МВР съобщи, че от началото на войната на Русия в Украйна границата са пресекли  над 394 000 бежанци, а към днешна дата в Молдова остават повече от 93 000, 46 000 от които – деца.

Гаврилица изтъкна, че страната й се нуждае от помощ, за да свърже електрическата си мрежа с румънската и помоли Европейския съюз да отвори пазара си за селскостопански внос от Молдова.

Молдова е силно зависима от руските енергийни доставки и руските пазари. На дарителската конференция Австрия, Чехия и Словакия обявиха, че ще предоставят на Кишинев финансова помощ за приема на украински бежанци, съобщи ТАСС.

Още миналия петък Европейската полицейска служба Европол информира, че е разположила екипи по границите с Унгария в съседните страни, за да противодействат на прехвърлянето на престъпници и „терористи“, опитващи се да влязат в ЕС заедно с бежанския поток, предаде Франс прес.

Европол е изпратила свои служители в Литва, Полша, Румъния, Словакия и Молдова, а в скоро време нейни представители ще работят и в Унгария.

През последните години Молдова започна да се развива в неблагоприятна за Кремъл посока. В Кишинев вече има проевропейско правителство и държавен глава, а по данни от 2021 г. 72 на сто от молдовците подкрепят членството в ЕС.

С агресивното си поведение Москва катализира  прозападните процеси и в Молдова, смятана за най-бедната европейска държава. Затова е резонно да се смята, че има голяма вероятност Москва да се опитва да дестабилизира Молдова. През последния месец руски проксита са засилили дезинформационната си кампания срещу администрацията на президентката Мая Санду, предупреждава анализатор на в. „Дейли телеграф“.

Наблюдатели изтъкват, че Молдова ще се окаже обект на настъпателни опити за засилване на руското влияние и това ще се отрази на политическия живот в Кишинев.

Неуспяла да извоюва бързо решителна победа във войната и да завземе украинската столица Киев, Русия насочва вниманието си  към отцепническите райони в Източна Украйна. Руските войски обстрелват с артилерия големи градове като Харков на север и Мариупол на юг, за да държат украинските сили далеч от фронтовите линии, където руснаците възнамеряват да завземат територии, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Установяването на контрол върху Донбас на практика би отделило част от Източна Украйна, а президентът Путин може да представи това пред вътрешната си публика като победа по случай наближаващия празник 9 май, смятат наблюдатели. Водените мирни преговори пък може да бъдат използвани  като резервен вариант, ако Русия не е убедителна на бойното поле. Бъдещо мирно споразумение би позволило на Путин да обяви, че мисията на „специалната военна операция“ все пак е изпълнена, въпреки че руските сили не са свалили „режима“ на украинския президент Володимир Зеленски, прогнозира американският всекидневник.

Но ако руските сили успеят да продължат коридора и се свържат с войските на Москва в Приднестровието, това може да е отправна точка за офанзива към самата Молдова. Така „денацифицирането“ на още една държава, произлязла от периферията на СССР, ще се окаже точка от руския „План Б“.

Малкият руски военен контингент от 1500 войници в Приднестровието може да бъде използван, според Кишинев, за атака срещу Украйна в гръб, след като руските сили започнат очаквания щурм срещу съседна Одеса, която е само на 40 километра от Молдова.

Партията на социалистите в Молдова вече заяви, че е недопустимо страната да бъде въвличана в конфликта около Украйна. „Независимая газета“  съобщи, че молдовските социалисти са публикували на партийния сайт специална позиция. В нея те осъждат „провокативното изявление на Олексий Данилов – секретар на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана, с призив Молдова да отвори „втори фронт“ на военни действия в Приднестровието, за да отвлече Русия от Украйна.

На 18 март на празничния митинг-концерт на московския стадион „Лужники“ по повод осмата годишнина от присъединяването на украинския полуостров Крим към Русия присъства и руският президент Путин, заедно с още 203 000 зрители. На концерта се пееха патриотични песни, сред които и „Made in the USSR“. Нейният първи куплет гласи: „Украйна и Крим, Беларус и Молдова, всичко това е моята страна“, съобщи АФП. А на сцената беше поставен лозунг с текст „За свят без нацизъм“.