Вандалите които тия дни свалиха билборда от сградата на КИЦ „Босилеград“ с кравата на бунището, овцете и екологично послание „Пазете природата“, са поредният симптом за дълбоко духовно загниване. На друго място, извършителите на такова гнусно деяние можеха да минат в категориите дребно хулиганство или кръчмарски приключения. Но не и тука където събитията си имат и втор план.
Зачеващите граждански и младежки инициативи с цел опазване на околната среда и здравето на хората, животните и растенията, нашите набедени управници ги прочетоха както дяволът чете Евангелието.
„Виждате ли ги тия? Те искат да ви закрият мините и ВЕЦ-овете и да ви оставят без работа! Дръжте ги!“
Това е съвсем достатъчно малограмотните извършители, свикнали да си изхвърлят боклука от прозореца или балкона, при това оскотели в тъмните минни галерии в които смъртта ги дебне отвсякъде, да скочат срещу децата които се вълнуват от съдбата на белите мечки, пеперудите, врабчетата или от съдбата на кравите които умират гълтайки найлонови торбички и употребени памперси, захвърлени на сметището и по пасбищата.
При всичката им бруталност, извършителите не са най-опасните.
В техните действия си личи почерка на поръчителите които живеят със самочувствието, че са не само над обществените, но и над природните закони. Посланията които ни изпращат чрез кръвясалите погледи и подутите от бира шкембета, съвсем не са безобидни и наивни.
„Затварюйте си устата и не ни се бъркайте в бизнеса, защото ще ви скъсаме кожата като билборда на стената на КИЦ-а. Какво значение има там някаква си ваша природа, пред нашето право да трупаме милиони? Ние сме си откупили това право от вашите управници и не ни интересуват никакви ваши защитени зони с кримски бор, речни пъстърви, раци, пеперуди или някакви си билки. Ние сме дошли тука да трупаме пари и нищо друго не ни интересува. Нашият живот е само между раждането и смърта. Тук и сега. Не ни пречете“.
Зад това зловещо послание стои цяла глутница от дребни чиновници със самочувствието на богове, присвоили си правото да разполагат с живота и съдбата на хората. Тяхната задача е да произвеждат и да разпространяват страх. Страх за живота, за работата, за близките. Страх от беззаконието, от безотговорната и безконтролна власт. Страх който има за цел да ни подчини и да ни превърне в послушни роби. Страх който да подреже крилете на младите в техния вечен стремеж към знанието и свободата. И да ги превърне в свити и мълчаливи роби които боготворят своите господари.
Напразно. Страхът се изчерпа. Идва времето на яростта и бунта.
Най-големият кошмар за господарите на робите, са свободните и просветените хора. В исторически план те побеждават и оставят трайни дири по които поколенията вървят напред, забравяйки завинаги човеконенавистните господари на другия ден след смъртта им.
Билбордът „пазете природата“ временно падна, за да продължи практиката „унищожавайте природата“, стига това да е печелившо. Но не, не е печелившо. Губещо е. По-скоро природата ще ни унищожи всички нас, за да запази космическото си равновесие. Ако не успеем да създадем общество от културни и извисени хора които знаят как до изчистят боклука от душите си, от обществото и от природата.
Иван Николов
Издвој новости на српском
