Западните Балкани

На България предстои сериозно изпитание – председателството на Съвета на Европейския съюз. Всяка страна – член на съюза, която се подготвя за тези няколко месеца, обявява предварително своите приоритети за периода. Вчера българското правителство обяви четири приоритета, един от които предвижда акцент върху ускорена интеграция на Западните Балкани. Това е изключително важен сигнал към към тези държави, сред които и Сърбия, за да ги окуражи в техния път към покриване на критериите за придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз. Членството пък е път към нови възможности за гражданите на тези страни, за повишаване на техния стандарт на живот и за улесняване на търговията с останалите страни-членки, както и свободното учене и намиране на работа в по-богатите от тях.

Преди това обаче има едно „но”. И това „но” е свързано с възможността да се надмогнат някои комплекси и страсти от миналото, да се покаже от страна на държавите-кандидатки, че те наистина спазват европейските правила и покриват европейските критерии за членство. Сред тях основно място заема отношението към националните малцинства на тяхна територия. Отдавна споделих мнението си, че тестът за Сърбия за членство в Европейския съюз според мен се нарича „Западни покрайнини”. Тук на практика ще се разбере доколко днешна Сърбия е различна от тази на Слободан Милошевич. В Западните покрайнини има дори и към днешна дата необяснимо много проявления на великосръбския шовинизъм (незнайно защо поощрявани от някои местни българи), които са директна пречка за желанието на България за помогне за по-бързия процес за придобиване на членство на Сърбия в Европейския съюз. Практическите стъпки на сръбските власти по темата „Западни покрайнини” са единственото нещо, което може да подпомогне, или да забави този процес. Ние искрено желаем успех на Сърбия по пътя й към демократична държава, част от ЕС защото сме съседни държави, които можем да спечелим заедно от това. И същевременно държим нашите сънародници извън днешните предели на България да знаят, че те имат право и със сигурност ще бъдат европейци не по-малко от тези, които живеем в България.

Стефан Иванов