Хора, умиращи от глад в 21 век, обречени на мизерия и доизживяване, в полуразрушени домове, без ток, без питейна вода, без елементарна хигиена. Това е част от реалността в един призрачен, в един „мъртъв“ град, наречен Босилеград в Сърбия. Думите са на Даниела Михайлович, учителката, която бе арестувана и задържана в полицията по време на посещението на президента Вучич в родния и град. „Прозорците на къщите в този град са затъмнени, там няма светлина, няма и живот, като в капсула на времето от преди 50 години“, казва Даниела, майка на новородено.
В интервю за „Фокус“ тя разказа, че всъщност арестуването и е било заради това, че иска по-добро бъдеще за детето си, иска законност, иска виновниците за състоянието на града да се намерят и да бъдат съдени.
Над 90% от населението в Босилеград е българско. Реално, то е обречено на гибел. Някои го наричат „холокоста“.
Босилеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България. Градът е административен център на община Босилеград. През годините преминава ту в Българско, ту в Сръбско. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия.
„Мисля, че тук работите никак не са чисти. Признавам си, че повечко ме е страх, но искам детето ми да живее по-добре, то заслужава това. Аз и досега живях в страх, така че… Ние нямаме свободата да кажем какво се случва“, каза още Даниела. По думите и гражданите в Босилеград се топят. Някои бягат, а други си умират в мизерия и глад. Населението е останало наполовина. В града и околностите няма поминък, няма раждаемост. Няма транспорт, градът е откъснат от света. Това е наистина един мъртъв град“.
Според младата майка, там има „феодализъм в действие. Властта е в ръцете на един човек – кмета на града. На него му е позволено всичко – и криминално, и не криминално, той разполага с живота и смъртта на гражданите на Босилеград, за да извърши мръсната работа, която са отредили на населеното място“. Той е българин, но със забрана да влиза в България, заради българските медици от „лекари без граници“, които преди години бяха арестувани в Босилеград.
Истината, според Даниела са мините, които заемат около 95 % от територията.
„Те тровят природата и населението. Политиката, която се води е към унищожение на хората, да не им се помага. Който издържи, издържи. Който не може, си отива. Нас ни тровят – и от въздуха, и през водата. Ние просто сме една екологична бомба – нямаме здрава среда за живот. Това е проект, който се реализира от години. До 2035 години е планирано още две мини да бъдат разкрити за злато и сребро. Градът ни е унищожен тотално“.
„Така минните компании и инвеститори ще получат земята си безплатно. Вече има случаи и на опожарени къщи, без да се знае как.
Местните жители на с. Любата, Бесне Кобила, Мусуля са изложени на огромно количество отрова от рудника „Грот“.
Даниела Михайлович ни изпрати много клипове и снимки, от които ясно се вижда каква е реалността. „На живо е още по-страшно“ казва тя и ни благодари за смелостта да пишем за тяхната гибел.
Младата жена е изпратила протестно писмо за състоянието на общината до всички възможни институции – президент, председател на парламента, министерства… Бунтува се, не може да приеме тази реалност. Но отговор няма отникъде. Изпратила е писмо и до българския посланик в Сърбия, но от там също няма отговор.
Преди седмица тя бе задържана за 2 часа в полицията, без обясняния и без право на защита. Това е второто и задържане. Според нея, единствено и само заради това, че казва истината за един обречен град и жителите му.
Източник: focus-news.net
Издвој новости на српском
