Д-р Врабевски: Политиците ни трябва да спрат да неглижират българите, които живеят извън пределите на родината

0
Младите хора от Северна Македония, Албания, Молдова и Сърбия могат да бъдат решение при демографската катастрофа, в която се намира страната ни

Фондация Българска Памет, начело с нейния основател и председател д-р Милен Врабевски, стартират социалната кампания „Де е България“, посветена на българите от историческата ни диаспора – тези, които са останали извън пределите на страната не по свое желание. По време на кампанията екипът на фондацията ще запознае аудиторията с начина  на живот и неподправената любов към България на българите от най-многобройните ни историческите диаспори – тези в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания.

„Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче, е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни“, зказва д-р Милен Врабевски за българската историческа диаспора. Тези негови думи описват и причината, поради която преди 14 години той се заема с каузата да помогне на тези българи да се чувстват като неизменна част от нашата държава. Влага много вяра , време и средства, за да помага на българите, които живеят извън рамките на историческата си родина. 

-Д-р Врабевски,  кое ви мотивира да започнете кампанията „Де е България”?

– Всъщност кампанията съществува от повече от 14 години. През целия този период не съм спирал да инвестирам пряко в реинтеграцията на нашите братя българи от историческата ни диаспора и именно това е един от четирите основните приоритети на Фондация Българска Памет, които сами сме си формирали. Сега с екипа ми решихме да „облечем“ това дело с името „Де е България“, за да отправим едно напомняне, че съществува една друга България, останала извън физическите граници на нашата Родина, но запечатана в родовите спомени на тези, останали извън пределите й по независещи от тях причини. Апелът на кампанията е обществото ни и българската политическа класа най-накрая да оставят неглижирането на тези хора в миналото. Изключително важно е да осъзнаем, че тези млади хора, които живеят извън историческата си Родина България, в един момент могат да заиграят ролята на бъдещи икономически мостове между нашите страни, а бидейки в демографска криза, която граничи с катастрофа, става още по-задължително ние да имаме предвид тези българи, да мислим за тях и да инвестираме не само в тяхното образование, но и в това да помнят истинската си Родина. Но не само заради това искаме да привлечем вниманието към тези хора. Те са неразделна част от нашия живот и нашата история и за тях трябва да се грижим точно така, както се грижим за хората тук – в България.

– Какви инициативи планирате в рамките на кампанията?

– През годините през нашите образователни семинари, предназначени именно за младежите от историческите ни диаспори, са преминали много интелигентни, млади хора, с желание да видят България, с желание да се развиват тук – някои от тях са го успели да го постигнат, други не. Но всеки от тях носи със себе си своята лична история. По време на кампанията с моят екип ще ви запознаем именно с личните истории на младежи от българската историческа диаспора – с начина им на мислене, начина им на живот, начинът, по който са се почувствали, когато за пръв път са стъпили в България. Публикуваме ги в нашия сайт www.bgmf.eu. Прочетете ги и ще разберете точно какво имаме предвид, когато говорим за неподправена любов към България, а ако ви станат интересни, може да публикувате и тях. Тук е мястото да отправя благодарност към TrafficNews за медийната подкрепа към нашата кампания. Радваме се, че съмишлинеците ни стават все повече!

– Бихте ли ни разказали в кои държави фондация „Българска памет“ помага на етнически българи?

– През годините инвестициите ни са били насочени най-вече към историческите ни диаспори в Албания, Република Северна Македония, Украйна, Молдова и Сърбия – там са най-големите български общности от историческата ни диаспора.

 – Ще ни разкажете ли какви са някои от инициативите, които предприема фондацията в тези държави?

– На първо място започнахме всяка година да каним в България младежи от историческата ни диаспора на обучителни семинари два пъти в годината. До момента тази инициатива има вече 26 издания. Не мога да ви опиша чувството да наблюдавате отблизо как българчета от пет държави дискутират на майчиния си език. С тези семинари желаем младите ни братя и сестри да свържат образованието и кариерното си развитие с България. Срещаме ги с успели българи, с което целим да ги мотивираме за собствената им реализация и как да добавят стойност в живота на другите. През 2019 г. организирахме и първата в историята среща на директорите на училища от България и Македония – никой не се беше сетил да направи нещо подобно до момента. През всичките тези години не спираме да раздаваме наградни фондове за посещение в България, в Европейския парламент, да подпомагаме социално отлични ученици, да финансираме разходи за лечение. Още през 2008 изпратих два тира, пълни с български учебници за 50-те училища в Украйна и 30-те в Молдова. Тогава закупих и сателитни чинии и пакети с българска телевизия – отново за етническите българи в тези две държави. През 2020 закупих за Пустец, Албания, пожарна кола, линейка, високопроходим автомобил за социален патронаж, оправихме водопровода в тамошното с. Туминец, благодарение на което 9-те села в района вече имат водоснабдяване. Постоянно откриваме компютърни кабинети в районите с българско население в Албания и Македония, в разгара на Ковид кризата снабдих болниците в три македонски града с предпазни средства за лекарите на първа линия. Финансирам и строежа на голямата катедрала в Делчево, РС Македония, която от години беше в забвение. Още много неща правим – голяма част от тях са описани в нашия сайт, който вече споменах. Който чувства дейността ни близка до себе си, може да прочете.

 

 Вие организирахте ваксинация на гражданите от Република Северна Македония, бихте ли ни разказали как протече то, имаше ли интерес и реакция от двете държави и от гражданите на РСМ, които бяха ваксинирани?

– Финансирах отварянето на два ваксинационни центъра на ГКПП Златарево,  ГКПП Станке Лисичково, защото по това време гражданите, живеещи на територията на РС Македония, нямаха достъп до най-популярните и желани ваксини срещу вируса. С помощта на колегите от моята научноизследователска компания, поставихме малко над 5100 ваксини. Идваха всякакви хора – български и македонски граждани с постоянно и временно българско гражданство, сред които и длъжностни лица – екипи на детски градини, полицаи, пожарникари… Има над 120 000 граждани с български паспорт в Република Северна Македония, ние бяхме длъжни да помислим за тези хора там. Имаме постоянно и временно пребиваващи, чиито семейства и родове са свързани с България. Ние трябва да следваме примера на Европейския съюз за интеграция на Западните Балкани, което включва помощ и грижа  при превенцията от пандемията там, където можем да сме полезни на нашите съседи.

– Всяка година на Гергьовден се организира честване на празника и панихида на загиналите от 11-та пехотна Македонска дивизия. Моля да разкажете повече подробности – как започна тази инициатива и как се посреща от хората?

– Започна и се поддържа по моя идея и финансиране. Участват много деца от двете страни на границата. Организираме истинско тържество, с идеята да се почетат героите ни от Войните за Национално обединение. Аз поддъжрам мемориала и участвах във възстановяването му с лични средства. От 2007 г. създадох традицията за съвместно честване и досега се радва на небивал успех. Участват представители на Националната гвардия, много дипломати, политици, граждани, но най-вече деца.

 

 Перспективата за членство в крайна сметка е единственият ефикасен външнополитически инструмент на ЕС – и сега Евросъюзът ще допусне да му го вземе тъкмо една страна, която в момента дори не е способна да излъчи свое правителство, но затова пък вече 100 години страда от македонската си фантомна болка.“ Думите са на професор Улф Брунбауер, директор на Института за източно- и югоизточноевропейски изследвания „Лайбниц“ в интервю за Дойче Веле . Как бихте ги коментирали?

– Това е поредния пример за стриктно следване на антибългарски геополитически интерес от огромен мащаб. Този интерес е поне от 200 години. Никой от големите играчи не се интересува от Националния ни идеал. При все, че истината е скъсване с тоталитарното минало и първа крачка към евроинтеграция, тези хора открито манипулират незапознатите, лъжат откровено, създават двойни стандарти, правят се, че не разбират истината. Но пак не познаха: имаме ясна декларация на Народното събрание по въпроса. Там всичко е написано. Най- общо: не се спазва Договора за приятелство и сътрудничество. И Франция не искаше Англия в ЕС. Мотивът им бе: те ни мразят, не може да са с нас в едно държавно обединение. Тогава защо не им се скараха…?

 – Според вас какъв е пътят за решаване на проблемите  със Северна Македония ?

– Вече няма как да се реши. Остава само чисто човешкият фактор за сътрудничество на някои нива. Ние изгубихме последните 30 години: нямаме магистрала, ж.п. линия, медии, съслужение в църквите, не търсим причини да събираме младите хора и да ги учим да живеят заедно (с изключение на Фондация Българска Памет), бавим или отказваме да им дадем гражданство. Причина: политиците ни изпълняват заръките на големите геополитически играчи. Сега за собственото ни достойнство и в защита на истинската евроинтеграция ни остана само това вето. То е по-малкото зло, но не е никакво решение на казуса с нашите братя и сестри от Република Северна Македония. С тази политическа класа нямаше как да се реши нищо в полза на България. Просто тези хора не са подходящи за национално отговорни политики. Истинските българи бяха избити веднага след 9-ти септември 1944 г.

Източник: trafficnews.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.