Дружество Родолюбец с обръщение до Министър-председателя на Р. България

Обръщение до Министър-председателя на Р. България с вх. №1993/03/ 17.12.19

На 26 октомври 2019 г. в София по инициатива на Културно-просветно дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ се проведе единадесета по ред кръгла маса на тема: „Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации“. Участниците във форума обсъдиха редица актуални въпроси, като централен сред тях се открояваше този за състоянието и перспективите на политиката на България спрямо българските общности зад граница. България се стреми да води последователна държавническа политика спрямо сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан и страните от ОНД, за което говорят приетата през 2014 г. Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г. и Програмата на Правителството за българите в чужбина за периода 2017-2021 г. За ефективната им реализация обаче е необходимо точно прилагане на приетите досега нормативни документи за работа с българските общности зад граница, чието приемане през годините е резултат от усилията и на гражданския сектор в България, както и на българските обществени организации в чужбина. За съжаление трябва да констатираме, че за поредна година наблюдаваме неспазване на действащата законова и подзаконова нормативна база. Отново настояваме за точно изпълнение и спазване на българското законодателство и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е необходимо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови в съответствие с настъпващите промени. След обобщаване на направените по електронен път предложения от България и чужбина и обстойни дискусии и анализ на актуални проблеми на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и други страни на кръглата маса искаме да поставим пред Вас следните акценти:

I. Приветстваме дългогодишната политика на страната ни за улеснено предоставяне на българското гражданство на основание български произход, която продължава да приобщава хиляди наши сънародници към страната на предците им и в същото време сме длъжни да посочим някои проблеми, нерешаването на които е в състояние да торпилира заложените в законодателството добри намерения:

1. За пореден път настояваме да се спазва срокът от 12 месеца за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ за придобиване на българско гражданство на лица от български произход, както е заложено в чл. 35 на Закона за българското гражданство (ЗБГ). За поредна година продължаваме да получаваме сигнали, че този срок не се спазва и това не се дължи на факта, че от кандидата за получаване на българско гражданство се изискват допълнителни документи или уточняване на вече подадените такива. Приветстваме намаляването на горния срок в Проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗБГ от 08.10.2019 г. за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ за придобиване на българско гражданство на 9 месеца, но също така изразяваме безпокойство как ще бъде спазен по-краткия срок, след като по-дългият не се спазва. Също така, въпреки забавянето, приветстваме спазването на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, обнародвана в ДВ бр. 52 от 2018 г., според която интервюто с кандидата за българско гражданство се превежда при приемането и регистрирането на документите в Министерството на правосъдието/МП/.
2. Относно въпроса за българския произход, който е неразделна част от процеса за придобиване на българско гражданство и е условие за адекватното функциониране на Закона за трудовата миграцията и трудовата мобилност: както сме заявявали и друг път смятаме, че докато Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ издава удостоверения за български произход, тя ще събира само негативи и каквото и позитивно да направи, то няма да се оценява, заради създалата се ситуация с издаването на Удостоверения за български произход и обвиненията в корупция. Смятаме, че издаването на удостоверения за български произход трябва да бъде изключено от функциите на ДАБЧ, а такова удостоверение да бъде заменено с карта на българина, за което ще бъде споменато по-долу. Но тъй като тези предлагани от нас промени са въпрос на бъдещи интензивни и задълбочени обсъждания и съгласувани действия, на този етап настояваме удостоверенията за български произход да се издават от ДАБЧ до 1 месец след подаването им, тъй като неспазването на този срок води до корупционни практики. Продължаваме да получаваме сигнали, че платформата за онлайн записване за подаване на документи за получаване на Удостоверение за произход не работи – „отключва“ се за много малък период в неопределено време, хората дълго не могат да запишат час за подаване на документите. Същата е ситуацията и за онлайн записването за подаване на документи за гражданство. Отново повтаряме, че това буди сериозни съмнения за корупционни практики. Предлагаме да се обсъди възможността Удостоверението за български произход да бъде издавано от консулските служби в страните с българска диаспора. Да се вземат бързи мерки за кадрово обезпечаване на ДАБЧ, за да се реши проблемът със забавянето на издаването на Удостоверения за произход и унизителното чакане на сънародниците ни от чужбина.
3. Отчитаме затрудненията на Министерство на правосъдието и ДАБЧ за решаване на горните въпроси поради недостатъчното им кадрово осигуряване и отново предлагаме подсилване на звената натоварени с тази дейност, чрез назначаване на необходимия допълнителен брой служители.
4. Предлагаме на ДАБЧ да бъдат предоставени подходящи помещения, където кандидатите за подаване или получаване на документи с номера, издадени в същия ден да изчакват реда си /по подобие на НАП, КАТ и др./ и да се прекрати практиката те да чакат на студ, пек, дъжд и сняг пред входа на агенцията. Нерешаването на тези проблеми създава предпоставки за възникването на корупционни схеми, за по-бързо подаване на молба за документ за български произход и по-бързото получаване на готовия документ.
5. Настояваме пред украинските власти да се постави въпросът за подписване на Споразумение за двойно гражданство, каквото искане има и от Унгария.

II. Приветстваме най-успешната и ефективна политика на страната ни спрямо българите зад граница – тази в областта на образованието и науката. От 1993 година обучението на студенти, специализанти и докторанти от диаспората в Молдова и Украйна е регламентирано с Постановление 103 на Министерски съвет, което през годините е обновявано, за да отговори на променящите се житейски реалности. Удовлетворени сме от значителното увеличение на броя на приеманите студенти от предходната година на 2000 души. Някои промени в дейността обаче се отразяват негативно, а именно:

1. Отново апелираме резултатите от конкурсните кандидатстудентски изпити да се обявяват не по-късно от 20 юли за първо класиране и 5 август за второ класиране, за да не възникне опасност кандидатстващите да провалят учебната си година и да имат възможност за обучение и в страната, в която живеят, предвид сроковете за записване в техните университети. В своя отговор на миналогодишното ни Обръщение МОН прие това предложение, но на практика то не се спазва. За поредна година второто класиране бе обявено много късно – 40 дни след първото, което стана причина голяма част от кандидатстудентите да се запишат в тамошни университети.
2. Висшите училища в България да подават заявките за местата за кандидат-студентите за предстоящата кандидатстудентска кампания през месец февруари. МОН да предприема информационна кампания във връзка с приема през предстоящата учебна година до края на декември в годината, предхождаща приема. Неясният брой на отпуснатите места за предстоящата учебна година не следва да е пречка за ранно информиране на кандидат-студентите от българските общности в чужбина.
3. Отново поставяме въпроса във връзка с приетия закон на Украйна „За образованието“ и предлагаме да се подпише специална спогодба с Украйна за гаранциите по изучаване на български език в училищата с контингент учащи се от български произход, граждани на Украйна, в която да се регламентира минималният брой часове по изучаване на български език, литература и история – минимум 4 часа седмично. Настояваме да се осигури /в т.ч. финансово/ на 4 часа български език, литература и история в ПРОГРАМАТА на украинските училища с български контингент учащи се /ако е гарантирано финансово и целево, няма опасност на по-ниско ниво да стават разногласия на кого да дадат извънкласните часове – на български език или на трудово обучение/.
4. Предвид ролята и значението на Украинско-българския регионален многопрофилен лицей в Запорожска област като стожер на пробългарската политика в Украйна да се подпише протокол между МОН на България и Украйна, в който да се регламентира неговото подпомагане, като се търсят и други възможности за подкрепа. Предлагаме подобен подход и към други важни за България училища като Българския теоретичен лицей „Васил Левски” в Кишинев и Музикалния колеж в гр. Твърдица, Молдова.
5. Приветстваме изменението на Закона за чужденците в Република България от 2019 г., с което отпада изискването за виза за дългосрочно пребиваване за студентите по ПМС 103.
6. Да се измени чл. 8 на ПМС 103, като се увеличи броят на предвидените места за летен двуседмичен отдих на деца на нашите сънародници от различните страни и региони в базите на МОН. Предлагаме при възможност българчетата от чужбина да почиват заедно с деца от България.
7. Приветстваме полаганите системни усилия на българските държавни институции за съхраняването и функционирането на Тараклийския държавен университет „Гр. Цамблак“ (ТДУ), в т.ч. и подкрепата от страна на Русенския и Великотърновския университет. Считаме, че постигнатите договорки между президентите на Република България и на Република Молдова за преобразуване на ТДУ във филиал на Русенския университет е позитивна стъпка, но според нас то следва да бъде договорено на междуправителствено ниво.
8. Да се настоява за стриктно изпълнение на клаузите на подписания през 2001 г. протокол за Болградската гимназия „Г. Раковски”, според който обучението в нея следва да се провежда основно на български език.
9. Да се увеличи броя на преподавателите и методистите, изпратени от МОН в училищата с български контингент учащи се в Украйна.
10. В член 6 на ПМС № 103 се регламентират за етнически българи летни двуседмични квалификационни курсове с учители (600 души), студенти (480 души) и средношколци (600 души), общо 1680 души на година, което задоволява нуждите на нашата диаспора в Молдова и Украйна. От 1990 г. до днес в институти за усъвършенстване на учители в София, Варна, Габрово и Стара Загора минаха квалификационни форми повече над 13 хиляди наши сънародници. През 2019 година такова обучение преминаха (по наши сведения 224 души – 150 в ДИУУ, 60 в ТУ – Габрово и 14 в РУ – Русе). Има стипендии общо за 1680 души, а обучение минаха 224, което е само 13 %. За да се спазва регламента, настояваме МОН да събира заявките от университетите до 15 януари 2020 г. и до 31 януари да бъдат изпратени утвърдените курсове до университетите, като сроковете се спазват и през следващите години.
11. За поредна година настояваме да се реши въпросът за зачитане на трудовия стаж на командированите в българските общности в Молдова и Украйна преподаватели по български език, по история, култура и традиции на българския народ, по музика и български народни танци. Един от механизмите за решаване на въпроса е да се вземе предвид практиката от ’90-те години, когато те са осигурявани на минимална работна заплата от МОН. Досегашната практика по тези въпроси води до липса на желаещи да работят особено в Бесарабия и Таврия. През 2018-2019 учебна година за първи път остават незаети бройки за преподаватели от България в Преславското СОУ, а за други възлови места конкурсите се преобявяваха по четири пъти. През настоящата учебна година незаети места за преподаватели и учители има в Запорожкия национален университет в Украйна, в Теоретичния лицей „Васил Левски“ в гр. Кишинев, второто обявено място за преподавател по български език и литература в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, Република Молдова и др. Изход от тази ситуация би било, ако след изтичане на срока за подаване на документи при първоначалната обява не се явят кандидати, при повторната и следващите обяви да бъдат допускани за участие преподаватели, които не са на трудов договор. Също така да се допълни ПМС № 44/2019 г. за изпращането на лекторати зад граница, като се включи и БАН като институция, която може да има право да изпраща лектори, тъй като както стана ясно, много от местата остават незаети.
12. Да се създаде конкретна наредба за изпращане на преподаватели в училищата и местата, свързани със старите български общности, където се преподава български език, българска история култура и традиции на българския народ, българска музика и български народни танци, в която ясно да са разписани условията и правилата, които да се доближат до онези, валидни за българските училища в чужбина (Прага, Братислава). Директорите на училищата и ВУЗ-овете да са длъжни да разрешават неплатен отпуск на спечелилите конкурса учители и преподаватели. Във връзка т.12 по-горе в наредбата да бъде намерен и приложен механизъм за заплащане на осигуровки в България за изпратените да работят в старите български общности учители и преподаватели /например осигуряване на минимална работна заплата в България, върху която да им се начисляват осигурителни вноски за пенсиониране, като така, въпреки неплатената отпуска, те няма да губят години за пенсия и правото си да се ползват от учителския пенсионен фонд. По този начин те ще бъдат поставени при равни условия със своите колеги в България пред законодателството на страната. В този контекст настояваме със задна дата и със съдействието на съответните институции да бъдат признати за трудов стаж годините, отработени съгласно командировъчните заповеди и характеристиките на заеманите длъжности, описани в тези заповеди.
13.  Да се намери нормативна възможност, в рамките на ПМС 103 отново да се приемат докторанти в БАН, както беше до преди
14.  г. В момента се обявяват само места във висшите училища. Да се уеднаквят условията за прием на докторанти с български произход от Казахстан с тези от Украйна и Молдова. 14. С участието и подкрепата на МОН да се организират два пъти годишно срещи/семинари на делегираните преподаватели за споделяне на практики, проблеми и опит, полезни както за заминаващите, така и за служебно ангажираните представители на министерството, за бъдеща по-добра координация между институцията и нейните представители в учебните заведения в старите български общности.
15. Със 103-то постановление чрез МОН да бъдат запознати ръководствата на всички университети, които да следят и контролират неговото изпълнение, когато администрацията, поради различни причини не е наясно с неговото съществуване и съответните особености, отразяващи държавната политика. 16. МОН да договори с университетите подобряване на битовите условия, при които се настаняват студентите, пристигащи от старите български общности предвид това, че те пристигат от чужбина и в повечето случаи са с ограничен паричен ресурс.

III. Демографската криза е факт, който отдавна безпокои цялото българско общество. Досега бяха изработени два варианта на проекти на стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина в България /първите още през 2000 г./. Предлагаме тези документи да се разархивират, актуализират и придвижат, за да се приеме нова Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина в България. Това би решило и въпроса с необходимостта от работна ръка в много сектори на трудовия пазар.

1. Очакваме час по-скоро законово да се регламентира издаването на карта на българина, по подобие на картата на поляка, която би могла да замести напълно издаваните от ДАБЧ удостоверения за български произход и би улеснило бързото устройване на сънародниците ни на територията на България. Пример: бавното издаване на удостоверение за български произход кара сънародниците ни да се отказват да се възползват от правото, което им дава Закона за трудовата миграцията и трудовата мобилност за бързо стартиране на работа в България. Това е причината през 2018 г. да има само 8 случая на регистрация на трудови договори в Агенцията по заетостта на лица от български произход.
2. Приветстваме усилията на българската дипломация за защита на българските национални интереси, в това число и за защита на правата на българите в чужбина, както беше в 90те години със спасяване на административната самостоятелност на Тараклийски район. Българите там от няколко години очакват проекта на Закона за статута на Тараклийски район като „Тараклийски национално-културен район“ да влезе в дневния ред на пленарно заседание в Парламента на Р. Молдова. С това не се иска автономия, а гарантирането със закон, че районът ще запази своите граници и няма да бъде ликвидиран (какъвто опит имаше през 1998-1999 г.) при поредната териториално-административна реформа. Много остро днес стои въпросът за запазване на Болградски район. Подобно на опита за ликвидация на Тараклийски район в края на 90-те, сега сме обезпокоени от факта, че административните и здравни служби се преместват от гр. Болград в гр. Измаил и пр. Настояваме българските институции, независимо от поетите от предходния украински президент ангажименти, да поставят отново въпроса пред украинските власти за запазване на Болградски район като самостоятелна административна единица. В противен случай това би било нарушение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която Украйна подписва през 1995 г. и която влиза в сила от 01 май 1998 г.
3. През последната година активно се обсъжда въпроса за реемиграционната политика на българските власти спрямо българите в чужбина. Смятаме, че за целта следва да се създаде политически орган при Правителството и изпълнителен орган за нейното провеждане; да се разработи стратегия и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България /като се ползват идеи от разработения от 2000 г./. Политическият орган да отчита интересите на държавата и във взаимодействие с бизнеса и профсъюзите да дава насоките за провеждането на миграционната политика, а изпълнителният орган да се натовари с нейното провеждане, във взаимодействие с другите държавни институции. Също така предлагаме да бъде регламентирано участието на общинските власти в този процес, като се предвидят определени финансoви и други облекчения за общините, участващи в тази програма – например тези, които предоставят имоти за заселване. Тези общини биха могли да бъдат приоритетно включени и в инфраструктурни проекти.
4. В някои случаи, например в Казахстан, българите пътуват от Актюбинска област, където живеят, до българското представителство в Астана над 20 часа с влак или с кола. Във връзка с това предлагаме да бъдат организирани консулски дни за улеснение на нашите сънародници.
5. Да се създаде в България държавен фонд за работа с българските общности зад граница, който да функционира на проектни начала. По този начин ще може да се финансират различни дейности на български организации от чужбина, гостуване на фолклорни състави на българи от чужбина (например такива състави от далечни страни като Казахстан и др. не могат да участват във фестивали и други прояви).

IV. Имайки предвид, че в Молдова и Украйна българите имат конституционно право да избират своите имена, настояваме пред украинските власти да бъде поставен категорично въпросът: етническите българи в тази държава да не бъдат ограничавани законово и административно при избора на имената на децата си в съответствие с българските именни традиции, а не да бъдат заставени да дават имена на децата си съгласно молдовската или украинската именни традиции.

V. Българската православна църква (БПЦ) да се привлече за по-активна работа с българската диаспора в Украйна и Молдова и тя да се приобщи по-видимо към усилията за запазване на българщината като едно общо национално дело. Да се направят необходимите постъпки в храмовете в селищата с компактно българско население да се служи на български език, при желание на местните хора. Ако се уреди въпросът БПЦ да има подворие в Украйна и Молдова, ще има желаещи да изучават богословие в българските университети по ПМС № 103. Също така БПЦ да инициира разговор с Украинската православна църква в селата с българско население в Украйна да се назначават свещеници от български произход, които да служат на български език. Гражданските организации и гражданите, участници в днешния форум изразяваме безпокойството на много българи относно провеждането на политиката спрямо българите зад граница. Освен това сънародниците ни от Молдова, Украйна, Казахстан и други страни от ОНД и Източна Европа се обръщат към нас за съдействие по повдигнатите по-горе въпроси. Като родолюбиви организации и отговорни граждани, които ценят полаганите до момента усилия на българската държава, очакваме да получим своевременно отговор кога и какви действия ще бъдат предприети във връзка с изложените по-горе въпроси и най-вече за взетите мерки за съхраняването на политиката на България сред общностите ни в чужбина. София, 26 октомври 2019 г.

Приложение: Копие на списъка с имената, подписали обръщението

Източник: Дружество Родолюбец