Документален филм от Македония обявен за най-добър филм на фестивала „Сънданс“ в САЩ

Македонския филм „Honeyland“ (Медена страна), режисиран от Любо Стефанов и Тамара Котевска, триумфира в конкуренцията за документални филми от цял свят на американския филмов фестивал „Сънданс“ (Sundance).

Honeyland беше в официална конкуренция с още 11 други документални филми от целия свят. Това е първият македонски документален филм, който, успя да влезе в конкуренция и да спечели награди на „Сънданс“ и именно поради това тази награда е от голямо значение и за македонската кинематография.

Филмовият фестивал Сънданс се провежда ежегодно в Парк Сити, Юта и е най-големият независим филмов фестивал в САЩ. Той се провежда през януари и представлява демонстрация на новите проекти на американски и международни независими режисьори.

На церемонията, която се проведе в съботата в Парк Сити, „Honeyland“  получи Голямата награда на журито (Grand Jury Prize) за най-добър документален филм. Операторите на филма, Файми Даут и Самир Лума бяха наградени със специалната награда на журито за кинематография  (Special Jury Award for Cinematography). Филмът Honeyland получи и специалната признание от журито за въздействие за промяна (Special Jury Award for Impact for Change) и е първият филм с три спечелени награди в историята на реномирания фестивал.

Honeyland разказва историята на Хатидже Муратова, последната женa развъдник на диви пчели в Европа, която живее сама с болната си майка в Македония, в село без пътища, електричество или течаща вода в изолиран планински район. Тя е последната в дългата редица македонски диви пчелари, която изкарва жив пчелен мед в малки партиди, който го продава в най-близкия град – отделечен на четири часа пеша.

Основната идея на филма е да се изобрази принадлежността на човека към природата и нарушаването на естествения баланс, като се сблъскат два различни начина на използване на ресурсите на Земята. Всеки кадър от Honeyland пулсира с цикъла на живот и свети с магическата жизненост и оптимизмът на Хатидже. Този визуално разкошен, истински поглед към забравения свят е ода на две застрашени и безценни съкровища: човешко благоприличие и деликатен баланс на природата.

З.М.