Днес е денят в паметнажертвитенакомунизма

На 1 февруари 1945 г. първи и втори състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – братът на покойния цар Борис IІІ княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, десет съветници към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Указанията на Георги Димитров от Москва са „никакви съображения за хуманност, никой не трябва да бъде оправдан“. Ето защо от дистанцията на времето Народния съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното – той се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България – така днес историци обясняват масовото осъждане на смърт на български политици, общественици и военни лица.

Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените.
По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв. По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не се ходи на поклонение. „Въпреки това – разказва царица Йоанна в книгата си „Спомени“, ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите.“

Размисъл буди, че винаги когато царицата е вървяла с групата жени в черно, милиционерите се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали – това си спомня тя. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

ГЛАСПРЕСС