Де е България

Кампания на Фондация Българска Памет

Те са толкова далеч, но и толкова близо.

Те са далеч от Родината.

И не по собствено желание.

Те са толкова различни, но и толкова еднакви с нас.

Но те са точно толкова българи, колкото сме и ние, макар и да са далеч от държавата, която наричат Родина, а никога не са посещавали.

Това са българите, за които отговорът на въпроса „Де е България?“ е „Там, където ни отвеждат само мечтите…“.

Това е българската диаспора.

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче, е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Най-големите български общности, част от историческата ни диаспора, се намират в Украйна, Молдова, Сърбия, Република Северна Македония и Албания. Ето някои неофициални данни, с които разполагаме от наши сънародници в тези държави:

– Молдова – българската общност там наброява 65 000 души или 2% от населението на страната;

– Украйна – според последното преброяване в Украйна от 2001 г., етническите българите там са над 204 000, а по неофициални – над 300 000; Близо половин милион са българите там, включвайки и децата от смесените бракове;

– Сърбия – според официалните данни, етническите българи са 18 000, а според неофициални – 60 000 души;

– Република Северна Македония – български паспорти в страната са 120 000;

– Албания – в районите с преобладаващо българско население живеят около 30 000 души, но неофициалните данни показват, че предвид вътрешната миграция, бройката достига близо 60 000 души.

През последните 14 години д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет влагат огромни усилия и правят големи инвестиции за българите от диаспората. Грижата за тях е и един от основните пет приоритета на фондацията, изпълняван чрез организиране на образователни инициативи за интеграция, социализация и европейска перспектива на младите хора в България и българските общности от историческата диаспора.

Най-мащабният проект в подкрепа на тази кауза е традиционният семинар, който Фондация Българска Памет организира всяка година под формата на образователна инициатива за европейска интеграция на младите ни сънародници от историческата диаспора. За 14 години семинарът вече има цели 26 издания.

„През 2007 г. за пръв път посетих Болградската гимназия в Украйна. Имам честта да съм ѝ почетен възпитаник впоследствие. Срещнахме немалка група българчета в двора на училището. Помолих ги да ми кажат какво да им донесем от България, а те отговориха в хор: „Благодарим Ви, но всичко си имаме. Искаме просто да видим нашата България!“. Веднага вдигнах телефона и организирах всичко. След месец вече бяха в България на първото финансирано от мен семинарно занятие под формата на пътешествие из Прародината. Оттогава всяка година правя тези семинари с по около 200 деца от българските диаспори“, разказва д-р Врабевски за началото на мащабната идея и продължава:„Изключителна привилегия е да се наблюдава отблизо как българчета от пет държави дискутират на майчиния си език. Желаем младите ни братя и сестри да свържат образованието и кариерното си развитие с България. Чрез срещи на участниците в семинарите с успели българи ние ги мотивираме за собствената им реализация и как да добавят стойност в живота на околните, защото всички сме родени с мисия и тя е еднаква за всички – да живеем в полза на другите.“

Семинарите са основният, но не и единственият начин, по който учредителят и председател на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски полага усилия за това българската диаспора да се чувства като неизменна част от българската държава. Инвестицията в сънародниците, които не по свое желание са останали извън пределите на България, през годините се изразява в наградни фондове за посещение в България, в Европейския парламент, в грижа за студенти от диаспората, които са избрани да учат в страната ни, социално подпомагане на отлични ученици, финансиране на разходи за лечение и др. По инициатива на д-р Врабевски през 2019 г. се организира и първата в историята среща на директорите на училища от България и Македония:

„Малко ме бе срам, но наистина никой не бе помислил да събере тези хора да си общуват, да обменят идеи, да се опознават взаимно и чисто по човешки да си общуват на един език в полза на образованието“, спомня си той.

През годините д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет правят огромни дарения в регионите, населени с българи от диаспората.

Още през 2008 година д-р Врабевски изпраща пълен тир с български учебници, предназначени за 50-те училища в Украйна, които преподават български език. Година по-късно друг тир, натоварен с още 20 000 учебника на български отпътува за Молдова, за да подсигури всичко нужно за учебния процес и на тамошните 30 училища, преподаващи български. Дарението е най-голямото за региона, осъществено от частна фондация, а целта му е освен да подпомогне обучението по родния език и история, да мотивира цялостното запазване и разпространение на българската култура и самосъзнание сред сънародниците ни от бесарабския регион.

Отново през 2009 година д-р Врабевски закупува сателитни чинии и пакети с българска телевизия, предназначени за Украйна и Молдова. Закупува и компютри за българските училища в региона.

Даренията към регионите с преобладаващо българско насление, част от диаспората, продължават и през следващите години, а най-големите от тях се осъществяват през последните две.

През юли 2020 г. д-р Врабевски и Фондация Българска Памет даряват на Пустец, Албания пожарна кола, линейка и високопроходим автомобил за социален патронаж, с което до онзи момент албанската община, в която живеят много етнически българи, не разполага.

През същата година, отново благодарение на финансовата помощ на д-р Врабевски, в две от деветте села в област Преспа след ремонт на водопровова се възстановява 24-часово водоснабдяване.

Финансирането в райони с преобладаващо българско население в Албания продължава и с обзавеждането и оборудването на училищна библиотека и модерен компютърен кабинет в училището Пустец. В момента в него се обучават деца от деветте села на общината, която е най-малката в страната.

Що се отнася до инвестициите в Албания, именно д-р Врабевски е човекът, който през 2017 финансира подготовката за официалната регистрация на българското малцинство в страната.

През 2020 г. с финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски бе открит кабинет по информатика в СОУ „Яне Сандански”, гр. Струмица, Република Северна Македония. За нея той закупи и дари 16 компютъра. С негови средства бе дооборудван и музикалният кабинет на гимназията. При посещението си тогава д-р Врабевски осигури средства и за рехабилитация на дете, пострадало при злополука. Оборудва и компютърна зала в гр. Берово, Република Северна Македония с 20 нови компютъра.

По инициатива и с финансовата помощ на д-р Врабевски и Фондация Българска Памет бе изградена фасадата и покривната конструкция на най-големия православен храм в гр. Делчево, Република Северна Македония – „Св.Св. Кирил и Методий“. За изграждането на храма до този момент, жителите на Делчево чакат цели две десетилетия.

В разгара на пандемията от Covid-19, през април 2020 г., д-р Врабевски закупува предпазни средства за лекарите на първа линия от Република Северна Македония. Те са предназначени за градовете Струмица, Делчево и Свети Никола. На всички лекари са осигурени маски, очила и гащеризони.

През месец май тази година по инициатива и финансиране на д-р Милен Врабевски и с помощта на екипа на най-голямата научноизследователска компания в югоизточна Европа „Комак Медикал“, на която той е собственик, бяха открити два ваксинационни центъра на граничните пунктове Златарево и Станке Лисичково, предназначени за ваксиниране на гражданите на Република Северна Македония. Това се случи по времето, в което живеещите на територията на страната нямаха достъп до най-популярните и желани ваксини срещу Covid-19. На двата пункта бяха поставени повече от 5000 ваксини;

През годините д-р Милен Врабевски осигурява средства за частичен ремонт на отделение в болницата в Струмица и открива две новооборудвани занимални в детска градина в Делчево, подкрепя неправителствени организации, работещи за установяване на добросъседски отношения (Български културен клуб Скопие и сдружение за „Македонско-българско приятелство“ гр. Битоля), финансира допълнителни уроци на деца от цялата българска диаспора и това е само част от дейността му.

„Независимо от трудностите, Фондация Българска Памет ще продължи пътя, който реализира през последните 14 години, защото наистина виждаме директни ползи за европейската интеграция на младите от българската диаспора. С преките си инвестиции в тези младежи ние работим за активирането на младежката инициатива в различни сфери. Всичко това ги вкарва в едно ново русло – печелят олимпиади, конкурси за есета, превръщат се в отличници и изявени фолклористи“, завършва д-р Милен Врабевски.

Кампанията на Фондация Българска Памет „Де е България?“ цели да се превърне в онова деликатно напомняне към държавата и българските граждани, че съществува и една друга България, останала завинаги извън физическите граници на нашата Родина, но запечатана завинаги в родовите спомени на българите, останали извън пределите на България. Хора, които пазят в себе си българския възрожденския дух и са горди да наричат себе си българи!

Чрез кампанията „Де е България?“ ще ви покажем някои интересни истории на българи от историческата ни диаспора, ще ви покажем как мислят те, какви са впечатленията им от Родината, в която не са израснали, но чувстват в сърцата си.

А всеки, който чувства тази тема близо до сърцето си, може да напише своето послание и пожелание към братята и сестрите от историческата ни диаспора на имейл [email protected] или просто да разкаже в своите социални мрежи за каузата на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет.

---

Екипът на Фондация Българска Памет изказва своите благодарности на партньорите си, без които тази кампания нямаше да бъде възможна.

Източник: bgmf.eu