Тараклийският район (област), който e населен предимно с българи, навърши на 11 ноември 113 години от създаването си, 83 години от преобразуването си и 43 години от възстановяването си. По този повод пред паметника на първия ръководител на административната единица Иван Беров, се проведе кратък митинг и церемония по полагане на цветя. За събитието се събраха предимно представителите на администрацията и на подчинени служби на района, начело с председателя Иван Паслар, като и граждани.
„Искам да отбележа хората, които са положили здравето, живота и силите си да съществува Тараклия и Тараклийският район, да бъде запазена българската култура, да бъде направено всичко възможно нашите деца да учат майчиния език, да пеят българските песни и да правят всичко за популяризирането на българщината. Независимо от това, че районът ни е многонационален, никога през целия период на негово съществуване не е имало междуетнически конфликти и недоволство на една нация срещу друга, което показва, че ние, българите, сме гостоприемен и приятелски настроен народ. Живеем в нашата държава – Република Молдова, и правим всичко, за да я направим просперираща. За да имаме всичко това, трябва да работим усилено, за да дадем важни и полезни неща на нашите деца, и трябва да направим всичко, за да запазим Тараклийския район за дълги години, да го предадем на младото поколение и да се гордеем, че сме тараклийци“, каза пред събралите се Иван Паслар.
От 1871 до 1908 година село Тараклия беше част от Кубейската волост на Акерманския уезд на Бесарабия. На 6 декември 1908 година на събрание на селото тараклийци за пръв път повдигат въпроса за излизане от Кубейска волост и създаване на отделна Тараклийска волост (административно-териториална единица, подразделение на окръг в селските райони в Русия и СССР преди районирането). Така на 1 януари 1910 година официално започва да съществува самостоятелната Тараклийска волост, а първият ѝ управник става Иван Беров.
„Районът Тараклия има сложна, но богата история, от една страна тя е изпълнена с постижения, огромен труд и стремеж за изграждане и достойно развитие на своя регион, а от друга – с различни преломни моменти през 1910, 1940, 1980 и1999 години, които със сигурност са изиграли решаваща роля в борбата за съществуването на Тараклийския район“, подчертаха на събранието.
Водещият на събитието Витали Иванов спомена, че в създаването, развитието и възстановяването на района „участват много талантливи и предприемчиви хора, блестящи специалисти във всички обществени сфери, които са посветили живота и професионалната си дейност на постоянна работа за просперитета на района. Сред тях особено се открояват известните личности като Иван Беров, Павел Дубалар, Виталий Глебов, Кирил Дарманчев и много други.
От март тази година в Молдова се появи нова концепция за териториално-административна реформа на Молдова, която предполага окрупняване на регионите, а Тараклийският район да мине в Кахулския регион. Това, според местните власти и общественици, ще доведе до асимилиране на българското население. Оттогава са проведени редица разговори и преговори на различни държавни нива в Молдова и България за статута на Тараклийския район.
Като писа БТА, на 1 ноември вицепрезидентът на България Илияна Йотова, по време на работното си посещение в Тараклия, където заедно с президента на Молдова откриха паметник на Левски, благодари на молдовските власти и съобщи на българите там, че е получила уверение от тях, че административната цялост на район Тараклия ще се запази.
„Искам да благодаря и за вчерашното послание на председателя на парламента на Молдова, на министър-председателя – господин Речан, на президента, за това, че ще остане Тараклийският регион, че няма да бъде засегнат от новата административна реформа, защото българите имат нужда от това да бъдат заедно тук“, посочи тя.
От своя страна президентът на Молдова Мая Санду заяви, че няма взето решение за административна териториална реформа в Молдова. „Това не значи, че няма такава необходимост, но самото решение още го няма. Ако това решение бъде прието, никак няма да се засегне Тараклийския район. Затова искам да кажа, че такава опасност изобщо не съществува, ние искаме да влезем в европейското общество и искаме да спазваме правата на всички малцинства в Молдова“, посочи Санду.
В Тараклиския район влизат 26 населени места, включително и два града – Тараклия и Твърдица. Според преброяването на населението от 2014 година, в него живеят около 40 хиляди души, от които 66% са етнически българи.
/ИКВ/
Издвој новости на српском
