Министърът на външните работи на Северна Македония, Буяр Османи вчера проведе пресконференция, на която говореше и за предложения двустранен протокол от „5 +1“ точки, който трябва да бъде подписан между Северна Македония и България.
Да напомним, че това предложение беше представено вчера от страна на българският президент Румен Радев, след срещите му с македонския премиер Зоран Заев и лидерите на ЕС, по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения. Подписването на протоколa е условие за България да даде зелена светлина на Северна Македония, за започване на преговори за членство в ЕС.
Външният министър на Северна Македония на пресконференция заяви, че петте точки предвидени в протокола или т.н. пътна карта, са били за краткото и дългото име на страната, т.е. за това че името Северна Македония се отнася само на Република Северна Македония, след това за въпросът за речта на омразата, за въпросът за рехабилитацията на жертвите на комунизма в Северна Македония, за работата на съвместната комисия за исторически и образователни въпроси между двете държави, както и за въпросът за ненамеса във вътрешните работи на България. Допълнителната шеста точка от протокола, се отнасяла за въпросът за включването на българите като отделна етническа общност в Конституцията на Северна Македония.
Министър Буяр Османи каза, че искането на България, българите живеещи в Северна Македония да бъдат включени като отделна етническа общност в Конституцията на страната, не противоречи на македонските интереси.
„Мисля, че България преминава от първоначалната ирационална позиция за един народ в две държави към позиция, в която казват, че има българска общност със собствена идентичност и културни атрибути, които са различни от тези на мнозинската общност“, заяви министър Османи.
Външния министър на Северна Македония, повтори казаното от премиера Зоран Заев, че българите ще бъдат включени в Конституцията на страната, точно преди пълноправното членство на Северна Македония в ЕС.
Според него, Северна Македония никога не е имала проблем да разпознава различни етнически групи, които имат възможност да проявяват своята идентичност, културни и исторически характеристики, дори и българската общност в Северна Македония. Нямаме проблем да включим и хърватската общност и други общности, защото такава е концепцията за управление на държавата, в която признаваме колективната организация на гражданите въз основа на етнически характеристики, каза македонския външен министър.
На журналистически въпрос, дали Северна Македония ще изисква реципрочност от България, т.е. дали ще изисква македонското малцинство което живеело в България, да бъде включено в българската конституция, министър Османи отговори, че такава реципрочност не е възможна, тъй като
Конституцията на България не познавала организация на гражданите въз основа на етническа принадлежност.
„Значи, нито има турска общност, нито някаква друга етническа общност, защото конституционният ред е такъв, че те не признават организирането на етническа основа. За разлика от Конституцията на Република Северна Македония, която познава и признава организацията на етническа основа и следователно тази реципрочност не е възможна, тъй като Република Северна Македония се ангажира с Договора, че няма да се намесва във вътрешните работи на Република България, т.е. в този конституционен ред, който не познава организирането на етническа основа, но това не означава, че гражданите нямат право да се изразяват, както желаят, изтъкна македонския външен министър Буяр Османи.
Издвој новости на српском
