Без пари за медиите на майчин език, малко или никакви паралелки за изучаване на български и административни спънки – българите от Западните покрайнини сигнализират, че разписаните им по закон права не се спазват на практика. Представители на българските общности в Сърбия, Македония, Албания и Косово изложиха проблемите си пред вицепрезидента Илияна Йотова, изпълнителната и законодателната власт.
„Да“ си е „да“ и на български, и на сръбски, но в Босилеград на български се женят упоритите.
Александър Димитров, Сдружение ГЛАС-Босилеград: И служителят казва – Еми, как на кой? На сръбски! Викам – хубаво, ама нали сме българи, би трябвало, ако поискаш да го направят и на майчин език.
Ако след сватбата последва акт за раждане, отново има разминаване между буквата на закона и буквата на гишето, именно буквата – а. Чиновниците записвали новородените без българските окончания.
Александър Димитров, Сдружение ГЛАС-Босилеград: При чисто български родители, майката може и да е -ова, но на женското дете става само -ов.
Владимир Чургус- посланик на Република Сърбия в Република България: Всички граждани на Сърбия имат неприкосновено право да се определят като българи, унгарци или като всяко едно от 26-те малцинства у нас. Сърбия има един от най-добрите закони за малцинствата в света, не само в Европа. Ние прилагаме закона и всеки гражданин има право да го използва.
Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина: Трябва да има много по-сериозна намеса на високо ниво от българската държава, до 86-та година децата си бяха записвани с българските имена.
В същото време политиците оцениха българските общности като ключов фактор за ускоряване на присъединяването на Западните Балкани към Евросъюза.
Валери Симеонов, вицепремиер на Република България: Защото са пряко и непосредствено заинтересовани от регионалната стабилност и сигурност в региона, от премахването на съществуващите административни бариери.
Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България: Нашите общности по никакъв начин не бяха въвлечени в дискусията, когато се подготвяше срещата на върха за Западните Балкани. А едно от основните условия за членство в Европейския съюз, освен добросъседството, това е спазване на правата на човека и спазване на малцинствените права.
В бъдеще време остава създаването на Български културен институт по подобие на институтите Сервантес или Гьоте например.
Източник: news.bnt.bg
Издвој новости на српском
