По инициатива на председателя на КИЦ „Цариброд“ Небойша Иванов, царибродският кмет Владица Димитров разреши откриване на бюст-паметник на Христо Ботев на входа на едноименното основно училище в Цариброд. За разлика от Босилеградският кмет Владимир Захаирев който не само не разреши, но и арестува паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром.
Основите на паметника бяха поставени от вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова на 15 май т.г. при нейното посещение в Цариброд – същият ден когато босилеградският кмет скандално отказа да я посрещне в Босилеград и да постави паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром на 15 май 1917 година в центъра на града.
Паметникът бе направен от български скулптор, средствата бяха осигурени от българска фирма и самият паметник бе направен и открит в рекордни срокове. Паметникът бе открит от вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова и шефа на кабинета на президента Р Сърбия Никола Селакович, в присъствието на българският посланик в Белград г-н Радко Влайков, Генералният консул в Ниш Едвин Сугарев, председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев, общинското ръководство в Цариброд, директорите на царибродските училища, учители и ученици и граждани на Цариброд.
Както и да е, важното е, че бюстът на великият български поет-революционер, символ на патриотизма, бунта и саможертвата в името на отечеството, бе изправен на входа на училището което носи неговото име в Цариброд.
Остава само да влезне в класните стаи на часовете по български език.
От тук нататък учениците и учителите всеки ден ще се срещат с огненият поглед на Ботев който ще смущава душите им със своите вечни послания за свобода, вяра и любов към род и родина.
В това име си заслужава да се преглътнат, но не и да се премълчат, всички нашенски дребнави неразборийки, парадокси и гафове на деня.
Ботев вече започва да гложди отвътре и въпросите сами да се поставят.
Защо в училището на Христо Ботев няма нито една българска паралелка? Защо на откриването на паметника царибродските управители и директорката на училището говореха на сръбски (и превеждаха на български), въпреки че единственият сърбин там беше г-н Селакович? Съвсем естествено беше да говорят на български и ако трябва да му преведат на сръбски, а не заради него всички да се престарават да говорят на сръбски.
Все пак става дума за паметник на Ботев в българският град Цариброд, а не за паметник на Караджордже в някой сръбски град. В деня на откриването на неговия бюст паметник, уважението към Ботев трябваше да бъде над дребнавите сметчици на управляващите да се харесат, или може би да се оправдаят заради Ботев на г-н Селакович.
Видимо беше отсъствието на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев, който иначе така обича да се снима на сборищата на БИА, но не се появи на събитието което е от изключително важно значение не само за националното самосъзнание и културата на българите които той представлява, но и за българо-сръбските отношения и европейският образ на Р Сърбия.
На фона на Ботев, пресилено прозвучаха хвалебствията на директорката на училището г-жа Катарина Симеонова и г-н Селакович за осигурените от Правителството милион евро за ремонта на училището, вместо да се говори за духовните измерения на Ботевата поезия и саможертвата му в името на свободата на отечеството.
Защото, ако Сърбия един ден стане част от европейската общност, то няма да бъде заради лъскавата фасада на училището, а заради обучението на български език, заради идеите и величието на Ботев и Левски, заради силата на сръбските политици да се разграничат от историческите митове и достойно да отбележат паметта на жертвите на войните в името на националното помирение между българи и сърби.
Ако бюст-паметникът на Ботев е вдъхновение, светлина и път, паметната плоча на жертвите на Босилеградският погром е предупреждение, покаяние и очищение заради европейското бъдеще на Балканите.
Иван Николов
Издвој новости на српском
