Бесарабските българи отбелязаха Петдесетница

0
Снимки: Мая Константинова, с. Городнее (Чийшия)

Бесарабските българи отбелязаха един от най-големите християнски празници – Петдесетница или Троица, както те го наричат по-често.

Близо два века българските преселници предават на поколенията старите традиции на този празник, който ознаменува края на пролетта и началото на лятото.

Нашето българско село Чийшия е уникално село, много грижовно пази традициите и обичаите. Троица е един от тези религиозни празници, които спазваме. Преди Троица стопанките чистят къщата (мажат, белосват, перат). Подготовката започва в събота. В стаите  се внася зборска трева (слага се на прозореца) и сено на пода. Входните вратите  се украсяват с пелин и с орехови клонки, също така пелин се слага под всяка възглавница. Според поверието това се прави, за да не влязат в къщата зли духове. Тревата и сеното се оставя цяла седмица, защото Петдесетница се празнува седем дни. В събота преди празника е Голяма Задушница, при нас се ходи на гробището да се поменат починалите близки. По стар български обичай комшийките си раздават обредни кравайчета за починалите. Тук бих искала да споделя за моята комшийка Мария Куюмжи. На почтена 76-годишна възраст тя спазва всички чийшийски празници и обреди. И както винаги и през тази година тя е опекла кравайчета и раздаде за помен“, разказва Анна Константинова от с. Городнее (Чийшия) Болградско, известната в Бесарабия етнографка и пазителка българските традиции и обичаи.

„От понеделник след Троица идва русалската седмица, през която не се работи, не се шие, не се пере. Според поверието, който работи на Троица, може да полудее. Ако се налага да се върши някаква работа вкъщи, в джоба се слага пелин. В русалската седмица при къпането се слага във водата пелин. Всичко това е свързано с древните обичаи, че в това време в селото се намират нечисти сили – русалии. Те идват в събота заедно с кравите и си отиват след седмица – в понеделник сутринта“, допълни тя.

/Юлия Христова/

Източник: bta.bg

Предишна статияМъчениците на едно прогнило общество
Следваща статияВицепрезидентът се срещна с банатските българи в Румъния
Светлана Драгнева
Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.