Александър Стоянов е роден в с.Горно Тлъмино през 1933 година. Учи в родното си село, в Бистър, Босилеград и Белград. Работил е в мина за олово и цинк „Злетево“, в мина за хром, антимон и арсен „Радоша“, в „ХЕК Югохром Йегуновци“, в Геоложкия институт в Скопие.
Специалист е за минерални суровини и притежава лиценз за това. Научното си звание е получил от Научния съвет при Геоложкия институт в Скопие чрез хабилитационен труд със заглавие „Зависимостта между минималното икономическо съдържание на антимон в мина Алшар и цената на антимон регулус на Лондонската и Нюйоркската борса“.
Като член на специалния екип за хромови руди под ръководство на експерта на ООН Лев Иванович Колотилов проучава всички находища и рудопроявления на хром на териториите на С.Р. Македония, А.П. Косово и Метохия. Бил е делегат от Македония и Югославския Комитет за минерални суровини. Подпредседател и главен организатор на Второто съвещание за оловно-цинкови руди на СФРЮ в Щип, Македония.
Работил е върху промяната на Правилника за класификация и категоризация на металните минерални суровини. Специализирал е геохимични методи за търсене на въглеводороди в Букурещ през 1971 година. В Геоложкия Институт в Скопие е специализирал Приложна геостатистика. Член е на Републиканската комисия за рецензия на елаборати за запаси на твърди минерални суровини.
Най-дълго време се е занимавал с практическо приложение на регионални и комплексни геоложки изследвания на западния ръб от Саса-Тораническата рудна зона и пространството между Крива Река и река Пчиня. Във времето от 1998 до 2000 година, като секретар на Минно-Геоложкото дружество на Македония урежда Сборник с трудове от областта на миньорството и геологията. Автор е на над 30 проекти за детайлни геоложки изследвания. Получавал е награди като най-добър работник в Геоложкия Институт в Скопие. Носител е на грамота „100 години Независима Българска Държава“.
Александър Стоянов също така част от живота си отделя за геоложки изследвания на родния си край. Той е автор на книгата „Геология на Босилеградско“, където по-подробно се занимава с геоложкия строеж на нашия край, с полезни изкопаеми, а в предговора нагласява, че „короната на успеха ще бъде, ако се пристъпи към използване на голяма част от полезните изкопаеми и по такъв начин се създаде много по-хубав, благоприятен, а същевремено по-щастлив живот на хората от наше Босилеградско“.
Из книгата на А.Стоянов – „Геология на Босилеградско“
И.М.
Издвој новости на српском
