Сънищата не се сбъдват, те са (не)реалност

Празнично шествие под звуците на химна „Върви, народе възродени“  върви по централните улици на Босилеград. Усмихнати и щастливи ученици пеят песни,  ученически духов оркестър води  шествието, в което се включват   учители, граждани и гости на града. Всички носят знамена и цветя.В навечерито на 24 май това сновидение, винаги силно ме обзема и ме разтърсва. Събужда в мен тъга,изпълва  душата ми с болка и горчивина.Този блян  е болезнен, защото честването на празника никога не е имало такъв облик, така прочувствен и от сърце. 

Един дълбоко уважаван  мой приятел казва, че празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост трябва да се отбелязва в люлката на писмеността, пред килийното училище в село Извор. И е прав. Децата и всички възрастни трябва да подпалват пламъка на просвещението именно от това свидно гнездо на писмеността, за да я опазим и да я  предадем на бъдещите поколения. Въпреки всички норми и ценности, фокуса на честването на празника се измества в друга посока. Неизвестна, недефинирана, безформена. Има нещо объркващо и нелепо в честванията, които се люшкат от помпозното академично съсловие побиращо стихове на български, сръбски и руски език, през спортни страсти до тракането на влакчето с детски песнички предназначени за подрастващи и прояви  съответсващи по-скоро на празника на детето-1 юни. Съзнателно или не, всякаш избягваме да наричаме нещата с истинските им имена,  и то неща, като рождената  дата на  свещения език на дедите ни. Абсурдно, необяснимо, мнимо.

24 май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Делото на Кирил и Методий се определя като могъщ исторически акт не само за  българския народ и неговото развитие, но и за останалите славяни. На 24 май  правим дълбок  поклон пред светлото дело на братята Кирил и Методий, които ни дават животворния огън за да съхраним прекрасната българска реч.Речта на нашите деди, майки и бъдещи поколения.

Писмеността, културата и словото     ще  ни опазят в тежките исторически времена, те са  тази, които пазят свещената българска реч. 24 май е празник, който приемаме безрезервно – възхваляван и обичан . Както всяка година и днес почитаме  хората, които заслужават да бъдат отличени на празника. Има ли обаче просветители и  културни дейци даващи принос в опазването на културната ни идентичност? Единични бройки просветители и радетели на българския дух искренно и от сърце настояват на всяка цена  да опазим българската реч.Някак страхливо, боязливо и безсърдечно изпълваме пространството в чисто общочовешки план, забравяйки, че културните  устои и стойности са своеобразния  мост към идното, а  писменото послание  обвързва в един линеен исторически наратив минало, настояще и бъдеще. Все неща, които  някак не ни вълнуват и слагаме встрани от случващото се.

И докато видни представители на  родната действителност демонстрират  отричане и неглежиране на кирилицата, докато преподаватели пресмехулно, подмолно и безцеремонно избягват да говорят на „бугарски език”, не подпалват във възпитаниците си   обичта към българската идентичност, роден език и култура, ние не можем и не трябва да се наричаме просветители, културни дейци и последователи на делото на светите братя Кирил и Методий.

В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Не у нас. Никъкви положителни примери, грубо потъпкване на ценностната и морална система. Лошите примери се издигат на пиедестал, кой кому какво дал. Вечна слава и благодарност на покровителите, гратис пакет аплодисменти от зрителите. И въпреки увеличаващият се брой на образовани люде, ставаме все по-необразовани.Пишем на шльокавица, размишляваме на шльокавица, изобщо едно шльокаво шикалавене  и хилаво люшкане в непонятото и обозримо бъдеще.

И нека не забравяме, че липсата на писменост, ресективно на писмените системи  води  до невъзможността за развитие и духовна еволюция на индивида, обществото, културата  като цяло, т. е. отсъствието на писмеността  бавно и сигурно се превърща  във фактор за отмиране на човешките ценности.

Който не може и не иска да овладее напълно собствения си език, няма да овладее и чуждия. Б. Шоу.

Честит празник, българи!

Александра Димитрова

 

Предишна статия„Продавач на надежда“ с две представления на 24-ти май в Босилеград
Следваща статияДнес е Възнесение Господне-Спасовден
Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.