„Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.“
(Притчи 25:12)
След десетилетия комунистически режим и преход към демокрация се докарахме дотам, че сме поставили на власт много хора, които не заслужават такова доверие, но вероятно ние сме безвъзвратно оглупели. Има управници, които си мислят, че властта им принадлежи по право като че им е наследство по бащина линия. Това особено много важи за някои кметове и в България, и в Сърбия, и навсякъде на Балканите. Кметовете, особено на по-малките общини, се изживяват като бащици, като еднолични собственици на живота на хората. Тези властници по правило ненавиждат ония хора, които искат да работят за създаване на гражданско общество, които отстояват различно мнение и – о, ужас! – могат да не гласуват за тях на избори. Много от тези управници не приемат критика и намразват ужасно и завинаги тия смели и безразсъдни души, които имат куража да ги критикуват. То и затова вече всичко в света ни е само черно и бяло, нюанси няма. Затова в нормалните държави не знаят и името на кмета си, а при нас той е повече и от Президент. Но какво става когато положението върви към все по-лошо, ресурсите намаляват, хората бягат далече от родните си места, а кметовете безцеремонно стават още по-силни и надменни? Тогава има два варианта – или хората се организират и ги пращат в политическа пенсия, или избират да им прислугват на дребно, за да си запазят коричката хляб, с която да си хранят семейството. Почти 30 години след падането на Берлинската стена, ние сме много по-малко свободни вътре в себе си оттогава. Вярваме много по-малко, мечтаем много по-малко и се борим много по-малко. Защото почти всеки от нас не се привижда в ролята на мъдрия изобличител от Притчите Соломонови и няма силата да си каже: Ето, вече дойде деня, „…когато да начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда“ (Ездра 6:19).
Времето трябва да е дошло. Страхът ни прави малодушни, а нечестивците – по-силни. Въпрос на избор.
Кой, ако не ти?
Кога, ако не сега?
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
