Оптимистичното виждане за всичко онова, което съпътства живота е преклонение пред съдбата. Няма правила по които да можем да играем и решения , които да са правилни.
Карма ли е? Подсъзнателно усилвам надеждата, че един ден лицемерието и лъжата ще бъдат горчиво наказани. Но май си губя времето в размисли за правда. Тя отдавна си е здала багажа. При осъзнаването, че няма морални норми на които да се крепи нейното съществуване. Направи се път на завистта и злото. Поне те да носеха щастие. Тънката черта , която дели любовта от омразата май я заличихме и позволихме на омразата да владее душите ни .
Говорим за сигурност, а най-малко сме сигурни кои всъщност сме ние. Накъде сме поели и къде ще стигнем. Колко истински сме? Оправдаваме се със съдбата, нямаме сили да се доверим на себе си. Да завладеем разума и започнем да се борим за онова в което ние вярваме, а не в което ни се налага. Да се борим за всичко онова, което ние самите желаем. Може би няма желание или пък загубен е смисъла. Кой да го знае, като се губим във времето и пространсвото.
Не намирам думи с които да опиша чувството гледайки как хората не са това което са. Много маски, много грим, много измислени неща. Неща, които се косят с реалността . Вярата е свято нещо за онези , които разбират смисъла й. Да вярваш в себе си е най-голямата водеща сила на битието . Да си свободен да бъдеш този, който всъщност си дава смисъл на този живот.
Махатма Ганди е казал „Ти бъди промяната, която искаш да настъпи в света.” Промяната е процес в който ентусиазма и енергията трябва да играят главна роля, нека всеки да се замиисли. Живота е един и само от нас зависи как ще го живеем. Ние сме тези , които определят смисъла му. Да изберем да бъдем такива каквито сме и да се радваме на свободата и хубавото чувство, което носи тя.
Бъдете себе си!!!
Р.Д. ГЛАС ПРЕСС