Проф. Кирил Топалов: Всяка Ботева творба е една дълбоко изстрадана болка

0

На поета, публициста и революционера Христо Ботев съдбата отреди особена роля: да даде с гения и с делото си смисъл на една цяла епоха и да се превърне завинаги в най-висша духовна мярка на нацията. Той има щастливия жребий на най-великите личности в човешката история – съдбата му бе определила не само голяма мисия, но и изключителен личностен и исторически шанс да я осъществи. Начинът, по който се формират интелектът и характерът му, обстоятелствата, които изграждат неговия кратък, но протекъл с мълниеносен блясък и вулканична сила млад живот, предопределят неизбежно и съдбата му. Като истински месия, той не би могъл да не каже това, което е казал, да не извърши онова, което е извършил, и очевидно – да завърши своя път по друг начин, освен на кръста на народното страдание. Затова той бърза и да остави своите послания до съвременниците и потомците, бърза да направи своите равносметки със света, който след него трябва да стане малко по-добър. Първата, най-човешката равносметка той прави с най-близките си – с майката, с брата, с либето; втората – с обществото, с това “царство кърваво, грешно”, а третата – с времето и историята, с идеята за смисъла на човешкото съществуване.

Ботев остави след себе си едва двайсетина стихотворения, но те го нареждат сред най-великите поети на човечеството. Родено от могъщ талант, неговото поетическо творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко лични вълнения и в гениални художествени творби. Драмата на цяла една епоха е преминала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична човешка, гражданска и творческа съдба и е дошла до нас като съкровена изповед. Всяка Ботева творба е една дълбоко изстрадана болка, една ясно осъзната и категорична личностна позиция. В “До моето първо либе” борецът подчинява най-човешкото си право – правото на обич – на голямата си любов към народа и свободата, в “Елегия”, “Борба” и “Моята молитва” бичува тъмните социални сили и духовната убогост, поддържащи царството на насилието и лъжата, в “Патриот” и “В механата” жигосва фалшивото патриотарство, а с “На прощаване”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Хаджи Димитър” и “Обесването на Васил Левски” ни повежда към чистилището на подвига, за да усетим диханието на онова величие, което носи със себе си единствено саможертвата.

Ботев не идва на празно място в българската литература. Но той дава нови идейни и естетически измерения на вече създадената традиция от Раковски, Славейков, Чинтулов и други възрожденски поети, прави я съвременна за вечни времена, вдъхва ѝ чрез гения си безсмъртие. Величието и силата на Ботевото литературно дело иде от пълното му сливане с жизнената съдба на поета, от факта, че то е изповедно, искрено, творчество на големи мисли и чувства. Близка до народната песен, Ботевата поезия заема най-ценните й художествени качества, за да ги извиси на ново, много по-високо естетическо равнище. В тази поезия е силен полъхът на революционната романтика и тя нарежда своя автор сред най-великите поети на човечеството – Байрон, Хайне, Пушкин, Петьофи, Мицкевич… Христо Ботев сътвори новаторска поезия, която сама стана начало на най-трайната традиция в българската литература – на нейната демократичност, национална самобитност и съзвучност на общочовешките хуманни вълнения.

Проф. Кирил Топалов е автор на няколко книги за творчеството на Христо Ботев

Има писатели, за които приживе се пише много, но след смъртта си бързо се забравят, или, както го е казал народният поет Иван Вазов – “И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат…” С едно-две изключения никой не е споменал Ботев приживе като писател (поетът на хъшовете е бил Стефан Стамболов, с неговата песен „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари…“ и Ботевата чета тръгва от Козлодуй към Балкана), но за сметка на това през изминалите почти век и половина от неговата гибел се натрупа цяла планина от изследвания върху живота и творчеството му. Едва ли обаче има друг български писател, за когото да е писано толкова много, а да е казано толкова недостатъчно. Както се случва с всеки голям национален мит, името му е изкористявано от политически подбуди, за свое знаме са го използвали полярно противоположни политически сили, приписваха му се никога не писани от него, иначе идеологически атрактивни и манипулативни текстове. Така например българската наука отдавна доказа, че Ботев никога не е писал „Символ-верую на българската комуна“, че това е фалшификат, изфабрикуван от Георги Бакалов и Величко Попов, че текстовете в тази мистификация почти дословно повтарят тезисите на Третия комунистически интернационал, но някои български издатели и много български учители продължават да публикуват или преподават в училище този текст. Продължават да се разпространяват и легенди за неговата смърт – от вражески куршум ли е загинал, или от ръката на свой четник… Съзнателни фалшификатори го изкарват (заедно с Левски и Раковски) масон, измислят несъществуващи негови срещи с европейски политици и революционери и техните измислици се тиражират по хартиен или електронен път…

Пътуването към Ботевия свят е безкрайно и многопосочно, защото е пътуване в един истински, уникален художествен и интелектуален космос. То започва още от люлката на всеки българин и го съпровожда през целия му живот, така както за българското общество започна в най-ранните му следосвобожденски години и ще бъде един от неговите вечни духовни ориентири в пътя му към бъдещето. /БГНЕС

––––

Проф. Кирил Топалов, литературен историк, писател и дипломат. Той е автор на няколко книги за Христо Ботев. Неговият анализ е направен специално за БГНЕС. Днес се навършват 175 години от рождението на Христо Ботев.

Източник: bgnes.bg

Предишна статияПАМЕТНИЦИ, МЕМОРИАЛНИ ПЛОЧИ И МУЗЕИ НА ХРИСТО БОТЕВ В УКРАЙНА
Следваща статияБъдни вечер в Босилеградско
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.