Отбелязахме 98 години от подписването на Ньойския диктат, според който България беше не просто победена, но и унизена. Отнеха се напълно български територии само за да се „натрие носа“ на загубилите Първата световна война. Това беше диктат на силата над справедливостта. Никой не отчете, че колкото повече натискаш пружината, толкова повече ще пътува тя обратно, за да достигна до равновесното положение. Късогледството на победителите от Първата световна война доведе до това, че те запалиха такова чувство за реванш сред унизените, че не е пресилено ако кажем, че предпоставките за избухване на Втората световна война бяха дадени още с подписване на мирните договори от Първата.
Никой не отчете, че има държави като нашата, които не са започнали войната, а са воювали с една цел – практическо осъществяване на националното единение като единствен възможен завършек на Българското Възраждане, започнало изпод свещта на килията в Хилендарския манастир, където монаха Паисий написа „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“ Това бяха войни за да присъединим към Отечеството територии, които несправедливо ни бяха отнети. Не само, че не ги получихме, а загубихме нови. България бе унизена, но не победена.
И въпреки всичко – България ще пребъде!
Помним завета – Долу Ньой!
Издвој новости на српском
