„Подгряване на вчерашният обед”?

0

Докато в света се чудят дали новата учебна година да започне присъствено или онлайн, сръбският министър на просветата издаде заповед през новата учебна година учебните занятия във всички училища да започват с интониране или изпълнение на сръбският държавен химн „Боже правде”. Според него, това било „важно като граждани да уважаваме знамето, герба и химна и така по най-добрия начин да пазим собствената си идентичност”!?

Спомняте ли си сцената от филма „Подгряване на вчерашният обед” по едноименния роман на Миле Неделковски? Сръбски учител в Македония, преди около един век, се разхожда из класната стая и бавно говори на децата, че дядо им и баба им са били „прави срби”, че майка им и  баща им пак са били „прави срби” и че и те са „мали српчета”. За да им втълпи в главите това, той всеки път ги кара да напишат в тетрадките си по 10 пъти „ја сам мало српче”. Момиченцето Катерина пише „српче” като „сръбче”, защото така е научил от дядо й „бугараш” и учителят пред всички я смазва от бой като й чупи пръстите.

Нищо ново под слънцето. Даже е по-зле.

Сега вместо децата всеки ден да пишат по 10 пъти че са „малки сръбчета” , те ще стоят прави и с ръка на сърцето всеки ден ще пеят, но за по-сигурно, ще повтарят точно по 15 пъти за „сръбските земи”, „сръбското отечество”, „сръбския род”, „сърбите”, „сръбското чело”, „сръбското село”, „сръбския клон”, „сръбският град”, „сръбската правда” и всичко това, както казва, сръбския министър, заради „собствената си идентичност”!?

Добре, какво ще правим тогава с нашата идентичност? Ако, не дай си Боже, някое дете обърка „Боже правде” с „Мила родино”, няма ли учителят, съгласно старите сръбски традиции в Македония и в Западните покрайнини, да го хване за гушата и да го удуши, пак заради тая пуста „идентичност” на която вече един век не можаха да ни научат?

И още, на кой ли Бог ще пеят и ще се молят мюсюлманчетата, католичанчетата или протестантчетата?

Та нали от 35 преговорни глави, Европейската комисия нямаше забележки само по главите 25 и 26 – за наука и иновации и за образование и култура? Или сръбския министър е забравил за това? Кой ще ти мисли за такива дреболии, когато всички сръбски патриоти отново се отзовават на „зова на отечеството” и отново политат в бой за „сръбски свят”!

Та така стоят нещата на практика.

А на някоя поредна сръбско-българска среща на високо равнище, на която може би ще бъдат допуснати някои „по-удобни представители на българското малцинство”, най вероятно в залата на Спортния център в Димитровград, (Цариброд в сръбските уши все още звучи някак си еретически),  българската делегация наивно ще се чуди защо българите в Сърбия „не искат” да учат на майчин български език, защо жените още не са си променили фамилията на –ов, но ще приветстват „напредъка”, че български се преподава по 4-5 часа седмично в българските училища и че са преведени и напечатани цели 30-тина комплекта учебници на български език!

За другите неща, няма да издребняваме. Например за това, че в Босилеградското училище новата учебна година е започнала с трийсетина първолачета, а техните родители се чудят дали да търсят работа в София или в Берлин. А и училищните власти се чудят как да разделят българчетата на „сръбски” и „български паралелки”, та да има работа за повечко учители. Пък дали учебните занятия ще се провеждат присъствено или онлайн заради разпаднала се от пандемията образователна система, това е съвсем маловажна работа. Важното е децата всеки ден да слушат и да пеят за „сръбските земи” и „сръбският род”, докато не повярват, че не само те, но и майка им и баща им, и баба им и дядо им, са „прави сърби” от Долно Тлъмино.

Иван Николов

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.