Нуждаем се от медии, които да овластяват гражданите и да контролират овластените, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова

0
Снимка: БТА

Кишинев, 5 октомври /Десимира Миткова, БТА/

Нуждаем се от медии, които да овластяват гражданите и да контролират овластените, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на Тринадесетата световна среща на българските медии, която се организира от БТА и АБМС в молдовската столица Кишинев.

Зад границите на България вашето слово излиза извън рамките само на журналистическия материал. Вие сте център на българщината и живата връзка между сънародниците ни, и с Родината, се обърна Йотова към представителите на българските медии зад граница. Тя посочи, че през последните дни много хора са я разпитвали за срещата с много симпатия и с послания – повече да разказват за българите, които живеят навън, както и за страната ни там, където живеят и пишат.

Тя отбеляза, че тази среща е с огромна важност – защото поставя темата за уникалната роля, която имат журналистите в обяснението на света, в неговата глобалност, сложност и противоречия.

По думите й живеем в период с предизвикателства и тук е мястото на медиите – с категоричните позиции, с интелектуалната намеса, с богатството на гледните точки и менения, с търсенето на решенията. Няма кой по-добре да задава обществената дискусия – нито политици, нито институции, заяви вицепрезидентът.

Амбицията на нашия президентски екип е реална политика за българите в чужбина, посочи Йотова и добави, че не иска повече работа на парче. По думите й тази политика не бива да бъде „за“ българите в чужбина, а „заедно“ с българите в чужбина за България.

Йотова отбеляза, че българският език е един от официалните езици на ЕС и един от най-старите. Много ще разчитам на вашата помощ да се съберат подписите за петицията пред евро институциите за признаване на нашия език за матуритетен, което още повече ще повиши интереса към него и от младите ни сънародници, заяви Илияна Йотова.

Тя заяви още, че е привърженик на необходимостта от институционализираното представителство на българските общности зад граница. Според нея голяма част от проблемите могат да се решат когато са ясно регламентирани и добре представени пред местните власти. Уверявам ви, че проектът за „обществените съвети“ не е погребан и тепърва ще се развива с ясен ангажимент от страна на президентския екип, посочи Йотова.

Наясно сме, че има още много какво да се направи за по-добрите връзки за българските общности в чужбина, отбеляза Йотова.

По време на председателството на България на Съвета на ЕС Йотова посочи, че ще предложи да има специални представяния на България и нейните приоритети в страните извън ЕС.

Президентът на Молдова Игор Додон, който също участва в откриването на срещата, благодари на организаторите за избирането на страната му за домакин на форума. Това е една прекрасна инициатива, не знам да има друга държава, която да е провеждала подобен форум тук, отбеляза той. По думите му Молдова е страна, в която съжителстват мирно множество общности и това е едно богатство за страна. За нас е много важен те да се чувстват у дома си. След изброите догодина ще осигурим представителство в парламента на всички общности и за първи път българите в Молдова пряко ще изберат своя кандидат, посочи Додон.

В откриването на форума участваха писателят Антон Дончев и епископ Сионий, игумен на Троянския манастир и ученици от български теоретичен лицей „Васил Левски“ – Кишинев.

С началото на медийната среща се открива и фотоизложбата на БТА с възрожденски печат „Родени свободни“. Експозицията съдържа 29 табла, разгръщащи страниците на революционни български вестници и списания от преди повече от 130 години. Посетителите ще могат да видят как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов – „Свобода“ и „Независимост“, на Христо Ботев – „Дума на българските емигранти“, „Будилник“ и „Знаме“, на Георги С. Раковски – „Бранител“ и „Бъдущност“, на Стефан Стамболов – „Нова България“. Представени са и карикатури отпреди 130 години, осмиващи тогавашните световни политици, чорбаджии и турски управници, цели държави и отношенията между тях.

Тринадесетата световна среща на българските медии събира представители на над 30 водещи медии от България, Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия, Испания, Ватикана, Холандия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Израел, САЩ и Канада. Темата тази година е „Политики на близостта“, като освен състоянието на българските общности, дискусиите ще засегнат и новите платформи на образованието, връзката бизнес-образование-икономика, трансфера на кадри и технологии, отговорността на медиите за съхраняването на българския език.

Форумът се осъществява с подкрепата на „Софарма“, „Хювефарма“, „Дънди Прешъс Металс“, „Аурубис България“.

Източник: Кишинев

Предишна статияЗапочна XIII световна среща на българските медии
Следваща статияЕК препоръча да намалим университетите от 52 на 10
Александър Димитров
Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 26 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.