Начална Колумнисти Народецът в селцето на кмета

Народецът в селцето на кмета

0

Та така, имало един човечец с малко акълец и с дребна душица. Избрали го за кмет на селцето в което народецът работел за малко парици, колкото за хлебец и водица. Пък и хорицата били с дребни душици, едни такива мълчаливи, свити и страхливи и винаги прекланяли главици да не би кмета да измъкне сабята да им ги отсече.

Повярвал си, че е голяма работа, че разбира от всичко и че никой нищо не му може. Около него се струпали всякави евет-ефендии и зачакали да им подхвърли трошици да ги клъвнат и да олижат чиниите му.

В началото на мандатеца, баш кмета започнал да строи една спортна залица, ама париците бързо свършили и залицата така си пустее. После почнал да строи едно плувно басейнче ама и за него париците свършили и то така си пустее. После  почнал да строи един водопроводец и за него свършили париците.

Слагал по малко асфалтец по махалите, около кочините и кокошарниците докато прасетата на едно дъждовно време решили да си порият и да видят какво има под асфалтеца и така му видели сметката.

Слагал едни плочици по тротоара, но и те се разкиснали от дъжда и под тях почнали да поникват едни тревички и да надничат разни червейчета.

И опряла работата до бензиностанцията от която си точил горивце на воля за общинска сметчица. Ама нали дяволът си няма работа и докато да се усети, банката продала на търг бензиностанцийката и далаверката с горивцето свършила. После станали разни разправии, за малко да се стигне и до бой, ама бензиностанцията запустяла, а той си продължил далаверката като си продавал горивце на хорицата в шишенца и туби и си прибирал париците в касичката.

После дошъл някакъв външен инвеститор и поискал да купи една бивша фабрика с намерение да предложи работица на жениците да шият там някакви парцалки. Ама кметът се усетил да не би жениците да забогатеят и да го зарежат и взел, че изгонил инвеститора да не му се бърка в далаверите в казата.

Жениците продължили всяка сутрин да се редят пред общината с по една метлица и чакали кметът да ги изпрати по улиците да поклюкарстват и да поизметат колкото да имат за хлебец.

На дечицата им носил бомбонки и шоколадчета за Коледа и пощипвал мамчетата за бузките и за едни други женски части.

Около празниците плащал на попа да му отслужи молебен за опрощение на греховете и попът размахвал кандилцето с благовонен дим, обикалял селската черквица като му пеел на черковнославянски и му мърморил молитвици за опрощение на греховете и да му даде Господ здраве и дълголетие на тоя и оня свят, като се оглеждал да му пусне някоя парица в котленцето или някоя чуждестрана банкнота в широко зейналия джоб на расото.

И така, избори след избори, ха днеска, ха утре, кметът си карал мандатец след мандатец, а хорицата ставали все по-малко и по-малко. Възрастните изпускали грешните си душици, младите си отивали в чужбина да изкарат някоя парица и така народецът все повече обеднявал и намалявал. Това го затруднявало около изборите, ама той му намерил цаката. Поразчиствал тръните и копривите по селските гробища, пък мъртвите нямали нищо против той да си гласува с техните имена на селските избори. Това му дошло като мехлем за властта!

Кметът все повече пристъпял законите, ама нали корупцийката се разраснала навсякъде, пък и париците пробиват и там където бургиите не могат, той първо разгонил опозицийката и почнал да прескача от партийка в партийка с намерение да си покметува докато е жив, пък ако може и после.

И защо да не? Народецът му е точно за тая работа, да гласува, да си трайка и да слушка. Народецът си го обича него и той си обича народеца. Целува мъжете по бузките, бабките по ръчичките, ама иначе с памучец им вади душицата.

Иван Николов

БЕЗ КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Exit mobile version