Между тамяна и ваксината

0

В тия пандемични дни докато бием битка с времето и със затаен дъх и надежда чакаме учените да открият ваксина или лекарство срещу коронавируса, вече ми омръзна да чета и слушам всякакви антиковид, антиваксър и какви ли не конспиративни теории които вероятно ще се окажат по-опасни за живота и здравето на хората и от самата пандемия.

Много е странно, че по времето когато учените в областта на медицината, фармацията, биотехнологията, автомобилната и ИТ индустрията постигат все по-невероятни резултати, доверието в науката спада. Сякаш живеем в средновековието, а не в ерата на интернет и телекомуникациите.

Никой не спори, че с науката често се злоупотребява, но е опасно да се правят генерални изводи изхождайки от някакви проблемни и повърхностни информации. С такова произволно тълкуване и отричане на безспорните научни факти се нанася тежка вреда на човечеството. Защото през изтеклите стотина години именно антибиотиците и ваксините изкорениха заразните болести и значително намалиха смъртността и удължиха живота на хората.

Само един пример. Едрата шарка (variola vera) е с 30-40%  смъртен изход при възрастните и 90% при децата. През 20 век от нея са починали между 300 и 500 милиона души в света. През 1972 година тя се появява и в Югославия. Държавата се мобилизира максимално и за само няколко дни са ваксинирани 18 милиона югославски граждани, благодарение на което починалите са по-малко от 40. И тогава без доказателство за ваксинация не е могло да се влезне в обществен транспорт, да се отиде на училище или на работа. По същото време световната здравна организация започва кампания за всеобща ваксинация и за по-малко от три години болестта е напълно изкоренена.

Какво ли щеше да се случи ако учените на времето не бяха открили антибиотиците и ваксините срещу едрата шарка, дребната шарка, хепатит Б, полиомиелита, тетануса, туберкулозата и други болести от които умираха стотици милиони души? Пандемиите не са нищо ново, човечеството неведнъж се е срещало с техните опустошителни последствия.

Проблемът е, че днешната пандемия е нещо ново и завари човечеството неподготвено. Откриването и производството на ваксина е сложен и по-дълъг процес. Мерките от които пропищяха съвременните разглезени и егоистични общества, трябваше да спрат разпространението на вируса докато науката и фармацевтичната индустрия открият и произведат ваксината срещу Ковид-19. За съжаление, разглезеният съвременен човек възприема мерките като посегателство върху свободата му. Под действието и сензационализма на медиите които често злоупотребяват със свободата на словото, настана всеобща истерия която като че ли обезуми обществото.

Човек може да разбере, но не и да прости безотговорността и невежеството на гражданите. Но за институциите от национално значение, каквато например е Сръбската православна църква, обществените медии и дори някои лекари които явно имат проблеми с медицинската етика, е непростимо лекомислието и безотговорността с която излагат себе си, вярващите и цялото общество на опасност. Ролята на свещениците е  да се занимават с менталната хигиена, вярата, морала и човеколюбието сред вярващите. Те нямат нито научните познания нито подготовката да се занимават с чисто медицински въпроси. Само че имат силно обществено влияние и авторитет с който могат да подведат ония които бепрекословно им вярват и да направят фатални грешки.

Колкото и да си вярвящ, каденето с тамян определено не помага срещу разпространението на коронавируса, а прощаването с починали от коронавирус, изразяване на съболезнование по традиционния начин, струпване на хората на едно място и причастие, па било то и със сребърна лъжичка, съвсем не е безопасно. Защото антиковид, антиваксърството и конспиративните теории вършат работа само докато не качиш температура. Или докато не те сполети тъжната новина, че твой близък е починал от коронавирус. После задължително си променяш мнението, но тогава вече няма никакво значение.

Иван Николов

Предишна статияДецентрализацията в новосъздадения Болградски район
Следваща статияУправляващата коалиция в Северна Македония остава стабилна
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.