Дедо Ладе и Европейският съюз

0
Стефан Иванов
Стефан Иванов

Преди тридесетина години дедо Ладе си имаше двадесетина овце. Стадото само на старото село наброяваше над 200 овце, а в цялото село, заедно с другите махали, имаше повече от 500. Не говорим за тези на стопанството, „общите”, а за личните на хората. Тези овце се пасяха, дояха, купуваха, продаваха, лекуваха, уважаваха на Гергьовден – всичко. Във всяка втора къща можеше да си купиш домашно мляко, сирене. С парите от тях се купуваха нови и така се завърташе колелото. И сигурно е имало и печалба понеже дедо Ладе пушеше цигари „Кент” и никога не се оплакваше от липса на пари. Това бяха последните мохикани на една отиваща си мощна селскостопанска България, която беше в челната тройка на Европа преди Втората световна война. Хората, на които комунистите им взеха и земята, и добитъка, но те не се предадоха. Не отидоха по градовете и по заводите, а останаха там, където беше сърцето им.

Днес вече България е член на Европейския съюз, дават се всевъзможни помощи, финансови субсидии, директни плащания и какво ли още не. Дават се пари, за да си купиш животните, дават се пари, за да си направиш малка ферма с екологично производство. Дадат се пари за реклама, дават се пари за какво ли не. Отделно има национални доплащания. И въпреки всичко желаещи да гледат животни няма. Мляко вече не се продава никъде, за сирене да не говорим. Селото стана от 2000 човека на 300, което за днешното положение в България си е направо добре.

И си задавам въпроса „Защо стана така?” Да ти дават пари за неща, за които преди половин век хората сами са си плащали и въпреки всичко никой да не иска да се занимава. И си отговарям – защото изгониха хората от земята, отучиха ги да я работят, направиха ги граждани в панелни апартаменти, които сънуват зелените поля на родния си дом. Един от най-големите грехове на комунистическия режим е, че само за половин век отучи хората от онова, от което дори и турците не можаха да ги отучат за повече от пет века – гостоприемство, трудолюбие, почтеност, национална гордост, вяра в Христа, откровеност. Поне два пъти повече от тези 45 години ще ни трябват, за да поправим щетите.

А дедо Ладе за съжаление не дочака края на комунизма. Което е жалко, защото сигурно щеше да е много щастлив, че поне в началото и в края на живота му е имало малко нормалност с много идиотщина по средата.

Стефан Иванов

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.