Дедо Ладе и Европейският съюз

Преди тридесетина години дедо Ладе си имаше двадесетина овце. Стадото само на старото село наброяваше над 200 овце, а в цялото село, заедно с другите махали, имаше повече от 500. Не говорим за тези на стопанството, „общите”, а за личните на хората. Тези овце се пасяха, дояха, купуваха, продаваха, лекуваха, уважаваха на Гергьовден – всичко. Във всяка втора къща можеше да си купиш домашно мляко, сирене. С парите от тях се купуваха нови и така се завърташе колелото. И сигурно е имало и печалба понеже дедо Ладе пушеше цигари „Кент” и никога не се оплакваше от липса на пари. Това бяха последните мохикани на една отиваща си мощна селскостопанска България, която беше в челната тройка на Европа преди Втората световна война. Хората, на които комунистите им взеха и земята, и добитъка, но те не се предадоха. Не отидоха по градовете и по заводите, а останаха там, където беше сърцето им.

Днес вече България е член на Европейския съюз, дават се всевъзможни помощи, финансови субсидии, директни плащания и какво ли още не. Дават се пари, за да си купиш животните, дават се пари, за да си направиш малка ферма с екологично производство. Дадат се пари за реклама, дават се пари за какво ли не. Отделно има национални доплащания. И въпреки всичко желаещи да гледат животни няма. Мляко вече не се продава никъде, за сирене да не говорим. Селото стана от 2000 човека на 300, което за днешното положение в България си е направо добре.

И си задавам въпроса „Защо стана така?” Да ти дават пари за неща, за които преди половин век хората сами са си плащали и въпреки всичко никой да не иска да се занимава. И си отговарям – защото изгониха хората от земята, отучиха ги да я работят, направиха ги граждани в панелни апартаменти, които сънуват зелените поля на родния си дом. Един от най-големите грехове на комунистическия режим е, че само за половин век отучи хората от онова, от което дори и турците не можаха да ги отучат за повече от пет века – гостоприемство, трудолюбие, почтеност, национална гордост, вяра в Христа, откровеност. Поне два пъти повече от тези 45 години ще ни трябват, за да поправим щетите.

А дедо Ладе за съжаление не дочака края на комунизма. Което е жалко, защото сигурно щеше да е много щастлив, че поне в началото и в края на живота му е имало малко нормалност с много идиотщина по средата.

Стефан Иванов