Го̀леш е едно от най-малките села в Босилеградска община и най-младото . С прокарването на българо-турската граница в 1878г. кривопала̀нското село Голема Църцорѝя е разделено на две части. Едната останала под турско, а другата – в Княжество България, в етнографската област Каменица, община Бобѐшино, Кюстендилско.
Отцепените махали се радвали на свободата и тъгували за роднините, приятелите и комшиите, останали в турския султанат.
-Блазе ви на вас, изпрегнахте се вие от турския ярем, но на нас гърбина да ни е яка! – говорели поробените им братя.
Най-голямата от четирите отцепени махали се казвала Го̀леш, та новото селце по нея получило името си. Днеска тази махала се казва Село̀. А Го̀леш, махалата, кой с точност може да ти каже, как е получила името си? Преданията и легендите разправят, че това е, най-вероятно, поради плешивостта на терена.
-Голо, брате! Никъде гора, никъде овощно дърво! Не можеш под сянка да застанеш, та да се отмо̀риш! – говорели местните и ето го името само̀ по себе си дошло.
Втора по-големина е Крагу̀йска махала. Е, тука, ако човек пусне мозък на отава, дето ние казваме, и разбурмиме винтовете на акъла си, ще дойдем в онези стари рицарски времана – преди пушката и барута. Брееей, че си речем, това е махалата на крагуярите, демек на ястребарите. Хора, които са ловили и дресирали ястреби за ловуване. Ако Дога̀ница е селото на соколарите, защо пък го̀лешката махала Крагу̀йска да не е била махалата на ястребарите? Колко му е! Те нали са на едно гнездо разстояние!
От уважение трябва да споменем Пресѐка и Чалмѝнска махали, нали хората и там хляб ядат. Тези от Чалмѝнска малко ме озадачават… Ако ми някой каже, че те са правили чалми за турските богаташи, направо ще ме шашне, но защо пък да не, нали „интереса клати феса” и до ден днешен е останала тази народна…
Пресѐка ли? Хайде и тука щипка въображение да пуснем. Нали в пусто турско млад момък тръгнал на коситба, гюл девойче с пълни менци път му минало и жаден момък оставило, та там, където мома на ерген пътя е пресекла, с време махала Пресѐка е поникнала.
Който е ходил в Го̀леш, а не е минал през Го̀лешко по̀ле, той нито е видял, нито е пък нещо разбрал. Едно уникално плато, дар на природата! За го̀лешани това са Сарафски ливади, навремето са били собственост на богат турчин от Екрѝ паланка, за добри пари той ги продал на евреина Мошон Серафин от Скопие. Сетне пък евреинът ги продал на горнотлъ̀минчани, жера̀винчани и карама̀ничани, а най-малко – на бедните местни го̀лешани.
От видимите исторически останки на територията на Го̀леш се намира един стар гроб с желязна ограда, но без указания на кого е и от кое време е.
Както казват местните, по римско Го̀леш е било рударско селище. На днешната местност Фу̀рньище е била фурната на римляните за печене на хляб. Недалеч от тази местност и днеска се изравят предмети от бита, тухли и глинени съдове. Тук, на това място се намират останки от гробище, което е доказателство, че през различни епохи тук са обитавали и различни цивилизации, а Краище като цяло е било винаги насалена територия, дарена с пасища, води, гори и рудни богатства.
През 1991 година на Го̀леш е прокарана сръбско-македонската граница. Е, този път на го̀лешани им дойде малко в повече – затворени, вакумирани, живот за нас няма, казват няколкото възрастни хора там днес. Деца хванали свет, оставиха ни тук, сами на себе, стари и некадърни, и хайде живей, без пътища, без магазин, без лекар, без пари. Мъка е нашето, като че ли на себе си казват възрастните хора тук.
Го̀леш един ден живот в годината има, и то е на Петровден. Традиционния местен събор неотдавна го направиха Международен панаир на Сеира. Тук на Го̀лешко по̀ле се събират българи от три държави – да се видят, да хапнат, пийнат и после хоро да завъртят. Организаторите му казват Среща на три братски народа. Среща – да, обаче на българи, разделени в три държави. Е, какви са тези братски народи, когато говорят един и същ език, пеят едни и същи песни, играят едни и същи хора, а и носиите им са еднакви. Но така трябва – народът да се залъгва, та управници да има.
Извинявайте, го̀лешани, поувлякох се, ще ви спестя приказки за това, което политиците не ви го спестиха – разделението и сиромашията.
А сега, наздраве!
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
