Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Поредният видео репортаж е за село Долно Тлъмино.
Долно Тлъмино – село в южната част на Босилеград, с богато историческо и културно наследство, заслужава внимание не само заради своята красива природа, но и заради значението си за региона. Разположено е на 26 километра южно от центъра на Босилеград, в долината на река Голема. Граничи със селата Горно Тлъмино на запад, Бистър на североизток и Ярешник на север, а на юг и югоизток – с Република България. Надморската височина варира от 850 до 1406 метра, което допринася за специфичния умерено-континентален и планински климат на района.
Селото има разпръснат тип структура, с махали, разположени както в долината на реката, така и по околните планински склонове. Сред тях са Еровска махала, Японска махала, Татарска махала, Црешньево, Бобешино, Клисура, Косовска махала, Клинчарска махала, Табларе, Селище, Терзийска махала, Мановска махала, Село и Присойска махала.
Историческите сведения за Долно Тлъмино започват от 1570 година, когато селото е споменато в турските регистри като Долно Тмелино. През следващите векове се срещат различни варианти на името – Долна Тълмина, Тълмине зир. През 1866 г. селото е имало 24 домакинства и 192 жители, а до 1910 г. населението се увеличава на 492 жители в 72 домакинства. След Освобождението от Османската империя селото преминава през различни административни структури, като от 1947 до 1957 година е център на самостоятелна община в Босилеградския срез. През 1953 година в Долно Тлъмино са живели 579 жители, но демографските промени през последните десетилетия водят до значително намаление, като през 2022 година са регистрирани едва 90 жители.
Границата между Сърбия и България, установена след Ньойския договор, разделя части от селото. Церквата „Св. Богородица“ и прилежащите имоти остават на територията на България, докато части от махалите Бобешино и Црешньево са включени в Долно Тлъмино, всичко това подчертава сложната история на района. На самата граница се намира черквата „Св. Йоан Кръстител“, построена през 1886 година. Интересен детайл е, че първоначално границата е минавала през самата черква, но по молба на местните жители тя е изместена, за да остане цялата на сръбска територия. Новата черква „Св. Георги Победоносец“, е построена през 2009 година с помоща на местни хора, дарения и от части със средства на Българската държава и Община Кюстендил.
Образованието в селото също има своята история. Първото училище е построено в периода 1928-1930 година, а ново училище е изградено през 1978/79 година, въпреки че е с един ученик, поддържа своята функция и осигурява основна образователна подготовка.
Въпреки трудностите, свързани с намаляването на населението, селото е дало 31 просветни работници, които са се реализирали не само в Босилеградско, но и в Северна Македония и други бивши югославски републики. Това подчертава значението на Долно Тлъмино като източник на знание и култура.
Днес Долно Тлъмино е пример за устойчивост и съхранение на традициите, въпреки демографските предизвикателства. Селото има потенциал за развитие в областта на устойчивото земеделие, туризма и културното наследство. Инвестиции в инфраструктурата и опазването на природните ресурси могат да спомогнат за завърщането на част от преселниците си и привличането на нови жители. Със своята богата история, природна красота и силна общност, Долно Тлъмино остава важна част от културното и историческо наследство на българското малцинство в региона.
Гласпресс
Издвој новости на српском
