От години се говори, че в една община в Сърбия клубът по водна топка съществува само като перо в бюджета. В тази община кметът е този, който държи сръбския рекорд по брой мандати, но за N1 той обещава, че ще напусне този пост на 1 септември, ако не бъдат завършени детската градина, която президентът Вучич посети наскоро, и спортната зала, която чака откриването си повече от десетилетия. Друг един проект, басейнът, „ще продължи да чака“, казва кметът.
В продължение на 22 години босилеградчанинът Владимир Захариев управлява града, в който живеят около 5000 души.
Многобройни критики към работата му бяха изразени от активисти в писмо, което искаха да предадат на президента на Сърбия, но и те, и писмото се озоваха в ареста. БГНЕС припомня, че това се случи на 11 март, докато Вучич бе в Босилеград, като полицията арестува мирни граждани, сред които българи от Западните покрайнини. Единият – защото искаше на улицата мирно да протестира с плакати, другият – защото искаше да му връчи писмо от Протестен граждански комитет на Босилеград. Сред задържаните бяха Димитър Димитров, изявен активист на организациите на българите в Босилеград, и Даниела Михайлович, босилеградчанка, учителка в Сурдулица, изявена активистка със силна гражданска позиция и непримиримост срещу нередностите в общината.
Вестник „Данас“ съобщи на челната си страница: „Пет часа задържане в полицейското управление, докато мине Вучич“. Изданието подчертава, че „по време на уикенд-турнето на Вучич в Босилеград не се допускат никакви „съмнителни лица“ наоколо. Пред изданието Димитър Димитров казва, че е бил арестуван поради поставянето на българския национален флаг на паметника на Васил Левски на 3-ти март. „По време на ареста ми нямах право на адвокат“, казва още той. „Данас“ информира и за задържането на още две лица – Даниела Михайлович и Миляна Стоилкович.
Даниела Михайлович искала да връчи на Вучич писмо, в което се изброяват поименно проблемите в Босилеградска община вследствие управлението на кмета Владимир Захариев. А това са безработицата, липсата на инвестиции и инвеститори, лоша инфраструктура и липса на пътища, даване на разрешителни за работа на ВЕЦ-ове, които съсипват природата, експлоатация на мините „Подвирови“ и „Грот“, които замърсяват реките и унищожават природата, липса на желание след пожара в село Гложйе да бъдат възстановени щетите и обезщетени пострадалите хора, липса на поминък и перспектива за все по-намаляващото население на Босилеград. Предстои отдаването на концесия за откриването на още две мини в общината за злато и сребро, което ще превърне Босилеградско и голяма част от селата му в една голяма мина с изгледи красивите села да се превърнат в обезлюдена територия.
На въпроса на белградското издание „защо са били тези арести“, скандалният кмет на Босилеград Владимир Захариев отговаря цинично: „Кой и защо е арестуван най-добре знаят държавните органи“.
А сега да се върнем към клубът по водна топка…
Вътрешният сезон в състезанията приключи. Клубът от Босилеград не записа нито една победа, равенство или загуба – всъщност дори не игра. От години се твърди, че в общината се отпускат пари за клуб, който не съществува.
„Не е имало нито клуб, нито пари, отделени за водна топка“, казва Захариев.
Дори и да е имало, няма къде да се тренира, отбелязва N1. Има дупка в басейна, има и много планове, проекти, заявка за европари…
„Басейнът беше започнат, след това инвеститорът избяга, тогава общината му взе гаранцията от милион и двеста хиляди динара. По-късно го препроектирахме чрез Европа, решихме да има басейни, бунгала“, добавя Захариев.
Наред с незавършения басейн има и недовършена помощна постройка. И направеното до момента е унищожено. Според Захариев цялата вина е на инвеститора.
„Но Александър Вучич дойде в Босилеград и обеща, че ще доведе инвеститори и 250 работни места“, каза още кметът. „Той посети и новата детска градина“.
Местните наричат кметът на Босилеград „шериф“.
„Само тези, които не ме харесват, пишат, че аз решавам всичко…“, твърди той. „Ако дойдете един ден тук, ще видите, че приемам поне 50-60 души. Имало е и много повече. И до ден днешен не мога да стигна до центъра за по-малко от час, час и половина“.
Според Зденка Тодорова, писател, публицист и правозащитник, автор на редица книги и статии за положението на българите в Западните покрайнини, българите в Босилеград са се стопили до 3000 души или с 38% процента по-малко в сравнение с 2013 година. А това е благодарение на всички досегашни режими на Сърбия, включително и на режима на Александър Вучич.
А според политикът и общественик Едвин Сугарев, с 22-годишното си „полуфеодално управление“ досега Владимир Захариев е успял да прогони към една трета от българите в „тази най-бедна сред сръбските общини – а обезбългаряването на Западните покрайнини е стара мечта и цел на сръбската власт още от времето на Ньойския договор“.
N1 задава въпрос: „Хората страхуват ли се от вас?“ На което дългогодишният кмет отговаря: „От мен?! Е, значи не ме познавате. Искат да ме срещнат, да ме пипнат, аз съм техния късмет“.
Дали това е така, най-добре биха казали тънещите в беднотия и обезвереност жители на Босилеград, разбира се ако не бяха подложени на натиск за мълчание. А доколко „шериф“ Захариев е „късмет“ за все по-стопяващите се българи там, е повече от ясно. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
