Членове на българската общност в Босилеград се събраха днес в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в града по повод осмата годишнина от откриването му. Те се включиха в дискусия, по време на която споделиха за инициативите за запазване на българската култура зад граница, в които се включват, както и за проблемите, пред които са изправени. Обезлюдяването на Босилеград и икономическото състояние бяха посочени като основни проблеми.
Като председател на Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград Александър Димитров, който е и стрингер на БТА в Босилеград, посочи, че тази година за Сдружението е била много успешна, реализирани са няколко проекта, работили са по програма „Еразъм“, направили са проект за портала им „Гласс Пресс“, както и са отбелязали 30 години на Великденския фестивал, който организират.
„30 години минаха неусетно… радвам се, че има толкова години възможност да радва децата на Босилеград и на Балканите. Да посрещаме тук гости от Бесарабия, от Украйна, от Молдова. Да оставяме една следа след нас. В началото имахме мечта да направим международен фестивал, а днес международен фестивал в Босилеград е мечта на всяко едно дете… Същевременно нашето Сдружение отбеляза 10 години от откриването си“, посочи Димитров.
Той отбеляза, че това са радостни неща, но има и тревожни – „най-вече състоянието на нашия град, икономическото състояние, и фактът, че той се обезлюдява, при това много бързо. Или по-точно това е една тенденция, която е неспираща. Хората напускат Босилеград, ежедневно бих казал, и ние сме все по-малко“.
Председателят на Културно-информационния център (КИЦ) на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия Иван Николов, който получи наградата „Максим Минчев“, разказа за дейностите на Центъра, който е открит през 1997 г. и оттогава отбелязва „всички значителни дати на българската история, култура, кандидатстудентските кампании минават през нас, оказваме съдействие за българско гражданство като информация, реализиране на няколко проекта, по линията на Българската помощ за развитие…“.
Той посочи и че изключително е разтревожен от „тази антибългарска кампания, която не е нищо ново за нашия регион, но от началото на годината примерно мога да спомена една изложба за така наречените „български зверства“, поне така ги наричат, от Първата световна война, която беше изложена не къде да е, а на Белградския университет, на Юридическия факултет, от началото на годината. Една кратка пауза от два месеца вече, когато се чу, че Александър Вучич ще идва на посещение в Босилеград, същият ден Митко беше арестуван за пет часа и една учителка, която също имаше намерение да протестира, също беше задържана за пет часа без никакво основание. Да не вдигне плакат или да не се чуе различно мнение, или да не се опитаме да кажем нещо на Вучич…“.
Иван Николов разказа и за книгата на бившия консул на България в Ниш Едвин Сугарев и инцидентите с недопускането ѝ в Сърбия, при единия от които екземпляри от книгата са иззети от КИЦ – Босилеград от сръбската полиция.
„…Изтеклите тридесет години съм писал за проблемите на българското малцинство в сръбския, българския и чуждестранния печат, поемам отговорност за всяка една дума, която съм написал… но нито едно мое действие не може да се охарактеризира като предизвикване на национална, расова омраза или нетърпимост, в която ме набеждават напоследък, и имам предварително производство… Опити явно да ме сплашат, да ме вкарат в тъч и да си замълча“, добави той.
„Сега последното събитие също ми прави сериозно впечатление. Арестуването на Любен Григоров… Не коментирам вина, коментирам изказванията по сръбските медии, в сръбските медии излезе една такава заплашителна информация, някаква странна каша, в която беше замесена ДАНС, замесен НАТО, КИЦ, албанските тайни служби, хърватските тайни служби, и какво ли не още … появи се информация, че е задържан за един месец, оттук нататък как ще се развият нещата, не знам, но аз само чувствам, че в града се чувства осезателно страх и осезателно недоволство сред гражданите, защото ако толкова лоялен, как да го кажа мек и неангажиран толкова нито политически, нито идеологически, може да падне, това означава, че може да падне всеки един от нас по всяко време, може да си направят каквото си искат… В сръбските медии имаше страшен отзвук… десетки статии, които са преписвани една от друга, всичките са с това, че това е арестуван българин за шпионаж, че е имал контакти, че е имал мрежа от сътрудници, че е коментирал политическата ситуация в Източна Сърбия…. Това са едни опити, които ни сериозно притесняват в навечерието на Коледа …. и другото, което е – виждаме, че икономическата ситуация в града сериозно запада за последните две десетилетия, населението е страшно намаляло… никакви шансове, никаква перспектива, външни инвестиции няма никакви“, добави Николов.
Своята история разказа и Борис Христов, босилеградчанин, който голяма част от живота си е прекарал и в Черна гора. За българите, които живеят много по-далече от България – първият проблем е гражданството, каза Христов, който е получил българско гражданство през 1999 г. за месец и половина. Съпругата му е родена в Босилеград и седем години чака за българско гражданство.
Той добави, че когато е отишъл пак в Босилеград за по-дълго време, му казали, че може да остане само три месеца, въпреки че е женен за сръбска гражданка и има наследствен имот от баща си. Казали му, че може да остане, ако вземе сръбско гражданство. По думите му, той е бил съгласен да получи сръбско гражданство, но не му дават, защото е написал, че е българин. Трябвало да напише, че е сърбин и веднага щял да получи гражданство. В крайна сметка след като той казал, че ще потърси всички медии, е получил сръбско гражданство като българин. В своя разказ Христов беше критичен и към представители на Посолството на България в Черна гора.
В дискусията се включи също и Невенка Костадинова. Тя заяви, че идва от сферата на бизнеса и ще говори за икономическите проблеми, с които се сблъскват в Босилеград.
„Като човек с български произход, с високо българско самочувствие, през целия си живот правим всичко, каквото е по силите ни, аз и моето семейство, да дадем своя принос, за да помогнем на Босилеград… Проблемите в икономиката са големи и всичко друго са последици. Говорихте вече за кризи, за демографии… все пак мисля, че проблемите в областта на икономиката са толкова големи, че Босилеград вече няма сили да се справи с тях. Единственото, което може да се направи, е в ръцете на Белград и на София. Двете държави, ако искат да има хора тук, трябва да направят взаимно проекти, да направят възможности и да насочат инвеститори… Ние сме останали много малко, въпросът е тези малко хора, които са тук, да ги задържим и да не са принудени на стари години да ходят на друго място и да са принудени да се сблъскват с още много проблеми… Трябва да се учим от унгарците и от сърбите – Сърбия прави заводи на сърбите извън Сърбия, само и само да имат с какво да се занимават и да си останат на бащините огнища“, посочи тя.
Отношението на Унгария и Сърбия към националните им малцинства в други държави беше дадено като пример и от други представители на българската общност, които присъстваха на дискусията.
По време на дискусията изказвания направиха и представители на партия „Възраждане“ (Ангел Георгиев и Станислав Стоянов), които посочиха, че за тях като партия са много важни проблемите на българската общност и те ги познават много добре, „за нас е много важно в момента тук да разберем от първа ръка, от извора какви проблеми те изпитват… Ние като партия правим и ще правим каквото ни е по-силите. Вярвам, че с времето ще имаме повече лостове на държавно ниво да помагаме на българските общности и в частност на българската общност в Западните покрайнини…“.
По време на отбелязването на осмата годишнина на пресклуба на БТА бе обявена и събраната сума от единадесетата благотворителна акция на „ГЛАС“ – Босилеград.
Александър Димитров посочи, че 37 институции, лица, парламентарни групи, сред които „Възраждане“, ГЕРБ/СДС, „Има такъв народ“, както и Димитър Главчев, Милен Врабевски от Фондация „Българска памет“ и Иво Йорданов са се включили в благотворителната инициатива.
„За нас всяко едно дарение, даже и най-малко, означава много. Пълният списък с имената на дарителите може да бъде намерен на Фейсбук страницата на Сдружението. Събраната сума до момента е 14 515 лв. Ще се включат и дипломатическите представителства в Ниш и Белград“, посочи още Димитров.
Той разказа и за част от инициативите, които са реализирани, благодарение на събраните през предишните акции средства.
Сред тях са различни младежки инициативи като създаване на анимиран филм в Босилеград, „Босилеград и светът на акварела“, екологичните инициативи „Пазете природата“ и „Малки стъпки“, пърформанса „Кръстопът”, АРТ изкуство в Босилеград – проекти „Традиционно и модерно” и „Ефектът на пеперудата”, сплотяване на млади музикални таланти от Босилеград и Благоевград, дарение на апарати за измерване на кръвно налягане (анароидни) на Здравния дом в Босилеград, Дни на българското документално кино в Босилеград, фото пленер „Босилеград преди и сега”.
Така с дискусията и връчването на наградата „Максим Минчев“ бе отбелзяна осмата годишнина на преслуба на БТА в Босилеград.
В своето приветствие днес заместник генералният директор на Агенцията Евгения Друмева посочи, че благодарение на Александър Димитров, с неговата енергия, този пресклуб продължава да съществува осем години, да развива своята дейност. Той послужи и като своеобразен пример, така че впоследствие БТА изгради пресклубове в райони с големи български общности, добави тя.
„Имаме пресклуб в Тараклия, както и в Скопие, от тази година имаме пресклуб в Одеса. Освен това амбицията на генералния директор е БТА да има пресклубове във всички съседни на България страни на Балканите. Вече имаме такъв в Букурещ от миналата година и също и в Анкара от началото на тази година. Предстоят следващите страни, в които също мислим да направим пресклубове и да имаме кореспонденти“, посочи Евгения Друмева.
Тя разказа и за дирекция „Български медии и общности по света“ („БГ Свят“), която БТА създаде.
„Изградили сме инфраструктурата за това да имаме постоянно новини както от местата, където има български общности, така и връзка с БТА в София, за да може цялата тази информация да се събира, там където нямаме стрингери или кореспонденти, колегите от „БГ Свят“ осигуряват тази информация. Това е трайна политика – информация от тези български общности по света, знаете, че те не са никак малко, като население и като численост, сме създали възможност такава информация да присъства. Поздравявам Александър за всички инициативи, за упоритостта, за енергията и му желая да продължава все така“, добави заместник генералният директор на БТА.
От своя страна Александър Димитров посочи, че е много щастлив, че първият пресклуб на БТА извън България е открит именно в Босилеград. „И още по-радостен съм от факта, че впоследствие пресклубовете извън България се увеличават и съм сигурен, че тази тенденция ще продължи, което го показва и господин Кирил Вълчев, с неговата работа и още по-масираната инициатива за откриване на пресклубове“.
На събитието присъства и кореспондентът на БТА в Кюстендил Елица Иванова, която посочи, че в Босилеград се чувства като вкъщи. „Познавам всички, много ви обичам, наистина се чувствам на мястото си… радвам се, че осем години този пресклуб организира толкова много инициативи…“.
Националният пресклуб на БТА в Босилеград е открит на 11 декември 2015 г. от генералния директор Максим Минчев в сградата на ул. „Добродолски поток“. Той е първият национален пресклуб на БТА извън България. Понастоящем БТА има шест пресклуба извън страната. Останалите пет са в Анкара (Турция), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова). Откриването на пресклубове на Агенцията извън страната е продължение на политиката на БТА да има разкрити свои медийни средища във всички съседни страни, както и в държави с големи български общности, сочи справка на отдел „Справочна“ в БТА.
От откриването на националния пресклуб на БТА в Босилеград негов ръководител е стрингерът на БТА Александър Димитров. За изграждането и функционирането на пресклуба в Босилеград БТА си сътрудничи с местната неправителствена организация Сдружение „ГЛАС“. Към датата на откриването на пресклуба над 90 на сто от осемхилядното население на региона е българско. В областта има около 30 църкви и манастири, всяко от 35-те села има свое училище. През годините Националният пресклуб на БТА в Босилеград е бил домакин на кръгли маси, поставили важни проблеми в сферата на образованието, медиите, екологията, общинската администрация и неправителствения сектор.
/ИКВ/
Издвој новости на српском
